"Микропластмасата, която откриваме по бреговете, не е наша", казва Мойко Пакомио, морски биолог в местното правителство.
Великденският остров, малкото отдалечено парче земя в средата на Тихия океан, е заклещен в океански вихър от пластмаса.
Според общински данни от Рапа Нуи, местното име на острова, той получава около 50 пъти повече пластмаса и микропластмаса, отколкото бреговете на Чили.
Това до голяма степен се дължи на разположението му в южния тихоокеански риф, който внася боклук от Австралия, Южна Америка и риболовни кораби.
"Микропластмасата, която откриваме по бреговете, не е наша", казва Мойко Пакомио, морски биолог в местното правителство, като добавя, че в световен мащаб тя идва от риболовни кораби, които изхвърлят отпадъците си в океана. 
"Микропластмасата замърсява и местната фауна - казва Пакомио. - включително морските таралежи, с които се хранят както жителите, така и други представители на морската фауна, като по този начин замърсяват цялата хранителна верига."
Според Педро Едмундс, кмет на Рапа Нуи, микропластмасата нараства експоненциално и това е ужасно.
"Тя влияе на живота ни, на храната ни, на сините риби, които живеят в нашия океан и от които зависим, за да получаваме протеини", казва още Педро Едмундс. 
Това кара Едмундс и други жители на острова да поведат кампания срещу замърсяването с пластмаса. 
Едмундс се надява, че следващия месец в Южна Корея ще бъде постигнато споразумение, което да помогне за намаляване на използването на пластмасови полимери.
Въпреки че островът призовава света да намали пластмасовите отпадъци, Едмундс казва, че са открили, че по-голямата част от замърсяването идва от собствената им страна.
"Открихме, че 58% от пластмасата, която Рапа Нуи получава, идва от континента Чили", казва Едмундс. 
