Провеждащата се през този месец среща на ООН за климата (COP 29) в Баку е наричана от мнозина "среща за финансите за климата" поради основната ѝ цел. А тя е да се постигне споразумение за това колко средства трябва да се отделят всяка година за подпомагане на развиващите се страни при справянето с разходите, свързани с климата.

Тези разговори може да се окажат трудни предвид преизбирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Той е известен с отричането на промените в климата, а в предизборната си кампания обеща да изкара за втори път страната от историческото Парижко споразумение за борба с промените в климата от 2015 г. САЩ са едни от най-големите замърсители с парникови емисии и водещият производител на петрол и природен газ в света.

Делегатите на COP 29 ще се стремят да постигнат напредък по сделките, сключени на предишните срещи на върха.

Ето според "Ройтерс" някои от най-важните точки от дневния ред на срещата, която ще се състои от 11 до 22 ноември.

Акронимът, който доминира тазгодишната среща на върха, е NCQG - съкращение от New Collective Quantified Goal (Нова колективна количествена цел).

Той се отнася до новата годишна цел за финансиране на борбата с промените в климата, която трябва да започне да се изпълнява, когато в края на тази година изтече предишният ангажимент за 100 млрд. долара. От 2020 г. насам по-заможните държави рядко са изпълнявали тази годишна цел, което води до нарастващото недоверие сред уязвимите от климатичните промени държави по света.

COP 29 ще опита да договори много по-висока цел за следващите години, а богатите държави настояват, че парите не могат да дойдат изцяло от техните бюджети.

Вместо това те обсъждат много по-сложни действия, които включват реформа на глобалния режим за многостранно кредитиране по начин, който да намали финансовите рискове и да насърчи частния капитал за отделяне на средства за климатични политики и проекти.

Не е ясно каква част от общата годишна цел ще бъде постигната от богатите държави. Не е решен и въпросът дали бързоразвиващите се страни като Китай и богатите на петрол държави от Персийския залив също ще трябва да допринасят повече. Тази позиция се отстоява от САЩ и Европейския съюз.

Чрез реформа на световната банкова система държавите се надяват да увеличат годишните нива на финансиране на борбата с промените в климата. Агенциите на ООН изчисляват, че годишно са необходими няколко трилиона долара, но официални представители на Азербайджан (държавата, домакин на събитието) заявиха, че число в размер на "стотици милиарди" има по-голям шанс да бъде одобрено с консенсус.

Миналогодишната среща COP 28 в Дубай завърши с първото общо съгласие на страните за "отказ от изкопаеми горива в енергийните системи".

Оттогава насам обаче както потреблението на изкопаеми горива, така и продажбите им продължават да нарастват в световен мащаб. В страни като Азербайджан, САЩ, Намибия и Гвиана бяха одобрени нови райони за добив на нефт и газ.

Страните и компаниите са несигурни в отказа си от въглищата, петрола и газа и преговарящите заявиха, че COP 29 едва ли ще предостави нови срокове или по-силна формулировка около отказа от изкопаеми горива. Все пак някои държави може да настояват за край на издаването на нови разрешителни за изграждането на въглищни електроцентрали.

Страните ще обсъдят и напредъка в изпълнението на ангажиментите си да утроят капацитета на възобновяема енергия и да удвоят енергийната ефективност като начини за намаляване на нуждата от изкопаеми горива.

Правителствата са нетърпеливи да определят правилата за търговия с въглеродни кредити, които се печелят чрез опазването на горите и други естествени места за "складиране" на въглерод.

Въпреки че тези кредити са предназначени да бъдат издавани на държавите като компенсация за техните емисии, те могат да се търгуват и на отворените пазари. Бизнес лидерите очакват COP 29 да определи правила за гарантиране на прозрачността и екологичната целесъобразност на проектите, регистрирани в кредитния механизъм на Парижкото споразумение (PACM).

Все още предстои да се решат ключови въпроси за това по какъв начин надзорният орган на PACM ще определя правилата за търговия, следва ли кредитите да се оценяват, преди да бъдат търгувани, и дали кредитите могат да бъдат изземани при нарушения.

Азербайджан се надява, че по време на срещата на върха държавите ще представят първите си доклади за напредъка в областта на климата преди крайния срок на 31 декември, но все още е неясно дали някоя страна ще го направи.

Тези двугодишни доклади за прозрачност (BTRs) имат за цел да опишат напредъка на дадената страна за постигането на нейните цели в областта на климата. Целят и да се намери отговор на това колко още трябва да се постигне, за да се определят нови цели до февруари. В момента поставените ангажименти за намаляване на емисиите все още са далеч от целите си, заяви ООН миналата седмица.

Докладите ще дадат представа и за това колко средства са необходими на развиващите се страни за прехода на икономиките им към отказ от изкопаеми горива и готовността им за приспособяване към условията на един свят с по-високи температури.

На миналогодишната среща държавите се ангажираха да се придържат към рамкови насоки за националните планове, които помагат на хората да се приспособят към зачестяващите климатични смущения, сред които по-горещите дни, покачването на морското равнище и сушата в земеделски земи.

В рамковите насоки липсват детайли около количествените цели за измерване на напредъка или стратегии за включване на проектите към мрежата на финансите за климата. Държавите се надяват за постигане на по-точни цели по време на COP 29.

Преди две години на срещата на върха на COP 27 в Египет бе постигнато съгласие за подпомагане на по-бедните страни при разходите за природни бедствия като наводнения, бури и суши, причинени от премени в климата.

Бяха събрани около 660 млн. долара благодарение на новосъздадения Фонд за реагиране на загуби и щети с централа във Филипините.

Застрашените от климатичните промени страни ще призоват по-богатите държави да предоставят повече средства за фонда.