В пазвата на Кожух планина край село Рупите е открит античният град Хераклея Синтика.
В пазвата на Кожух планина край село Рупите е открит античният град Хераклея Синтика. Синтите са едно от тракийските племена и са споменавани от Омир и Херодот. След 100 г. на безуспешно търсене на града разкопки започват през 2007 г. Смята се, че градът съществува от 4 в. преди Христа 
Ръководителят на разкопките Людмил Вагалински показва следите от онова, което е погребало и всъщност опазило града до ден днешен. Този дебел пласт глина се е образувал от второто от две земетресения в района и което е унищожило селището. Те са през 388 г. и после през 425 г. Река Струмешница, която тогава е минавала наблизо, е заляла града подобно на местата близо до море или океан, които биват заливани след трус. 
Трусовете са довели и до свличания в района, поради което и дълго не е било открито точното местонахождение на града. 
Вътрешността на клоака максима, тоест главния канал. Той е разкопан през 2018-19 г., но тази година археолозите решават да почистят вътрешността му от насип, който спомага да се акумулира влага вътре и точно тогава откриват първо една вътре, а после и една отвън статуя. И двете са в музея на Петрич като едната още се реставрира и това става пред погледите на посетителите. 
Гледка към входа на клоака максима. 
Части от колоните горе са оригинални, надолу - не. 
Единственият запазен капител е видимо по-красив, макар да е бил изработен на ръка за разлика от тези, направени при съвременното развитие на технологиите. 
В дъното се виждат частни парници, под които археолозите смятат, че има още какво да се открие, тъй като все още липсва театърът. Но едва ли това ще се случи. "Все някъде трябва да се спре", казва Вагалински. Обяснява, че градът сега изглежда равен заради свличането след трусовете, но реално той е бил разположен по склона на планината.
Вижда се площадът, има останки от базилика, от съдебна палата. Археологът посочва, че площадът е по-голям от този в античния град Дион, близо до Катерини.
Върху тази пасарелка минават посетителите, които подвикват отгоре на работещите в ниското археолози и карат Вагалински да се шегува, че ситуацията наподобява малко пийп шоу. 
Това откритие показва започнат, но незавършен капител, върху който се виждат очертанията, които си е направил майсторът да следва с длетото. 
"Аз, умрелият от насилствена на смърт Късандър, завърших живота си, когато веднъж пътувах само от Пауталия (днешен Кюстендил), и отивах към Сармея.. (Хераклея)..."
На това място е изложена надгробна плоча с надпис, който на практика разкрива криминална история, свързана с убийството на почиващия под плочата. Надписът е преведен от гръцки и може да се прочете на място.
Аз, умрелият от насилство на смърт късандър, завърших живота си, когато веднъж пътувах само от Пауталия, това е Кештендил днес, и отивах към Сармея, това е Хераклея, предаде ме приятел, подобен на сина на Лаерт. Това става просто за Одисей. Той се изразява поетично.Сетне моя брат от общ баща, като се завърна, ме открива в праха, погубен от ужасни хора. И като спаси останките ми, ги положи в този гроб, в знак на братска любов. Името му е Пирий.Освен за мен, той направи гробницата и за живите. За чедлото ми Артемидор, за себе си и за съпругата ми Венерия. Втори век.
Светилището на Немезида - крилатата богиня на възмездието от древногръцкия пантеон. В България друго не е откривано, а и по света са единици. Открито е в едно от 15-те верижни помещения по северната страна на централния площад. Там е намерена и част от мраморна оброчна плоча, на която Немезида е стъпила върху легнала руса млада жена, символизираща порока. Срещу нея е изобразен гладиаторски шлем, а това пък подсказва, че в Хераклея Синтика са провеждани гладиаторски игри.
Плочата е открита натрошена умишлено, според археолозите, във времето, когато християнството е установено като единствена религия в Римската империя.
Оригиналната плоча е в музея, на място е копие.
Парче от огромна статуя. 
Откъм пътя е сложена ръчно сглобена ограда от палети, за да не паркират автомобили върху разкопките. Проект на общината предвижда сегашните 15 места да се увеличат на 60 за посетителите на обекта. 
Парче от колона, направена от арагонит. Той се среща и в момента в хълма над античния град. Материалът е лесен за обработване и красив, но трошлив и затова изглежда странно, че и от него са правени колони, които да издържат на тежест. 
Между двете земетресения градът се оформя на тераси в резултат на пропаданията. По време на разчистването след пораженията се появяват и стълби, които свързват получилите се различни нива. 
Вагалински показва, че след първото земетресение жителите на града са разчистили и насипали района, така че да го върнат към живот. Това е и причината два съседни днешни изкопа да показват ситуацията от два различни века. 
Счупена плоскост в края на един от второстепенните канали на града. От запазеният елемент се вижда, че това е бил капак на шахтата на канала. 
На няколко места може да се види, че още тогава стълбите са били част от интериора на къщите. 
Централна пешеходна зона с покрити коридори, наричани портици. В нишите са стояли статуи на божества. В разрушената част в кадър се виждат напъхани части от червени тухли с форма на паралелепипед. Обяснението е, че това е направено с декоративна цел. С времето са се разрушили и там, където са изпаднали, мястото наподобява пчелна пита. 