Очаква се техниката за приготвяне на саке да бъде официално одобрена на сесия на комитета на ЮНЕСКО в Парагвай тази седмица.
В токийска пивоварна, датираща от времето на самураите, Коичи Маесако пуска 3-метрово дървено гребло в огромен резервоар с цвят на нефрит и внимателно разбърква бялата смес, която след седмица ще се превърне в саке.
Сладко-кисело ухаещата напитка от ориз, мая, кулинарна плесен, известна като коджи, и вода ферментира в продължение на 20 дни, което е част от древна техника, която ЮНЕСКО ще включи в списъка на нематериалното културно наследство тази седмица.
За 40-годишната пивоварка Маесако одобрението на агенцията на ООН е добре дошло след няколко трудни години.
Необичайно топлото време е засегнало реколтата от ориз, което не само е повлияло на качеството на зърното, но и е увеличило разходите за снабдяване, казва той.
Традиционните производители на саке вече се борят с десетилетията на спад на продажбите у дома, тъй като потребителите придобиха вкус към коктейли като хайбал и други алкохолни напитки. 
"Ситуацията е много по-тежка в сравнение с предишни години", казва Маесако пред "Ройтерс".
"Все още е доста топло, въпреки че е почти декември. Цената на ориза е висока, а реколтата е слаба, което направи приготвянето на саке тази година много трудно."
Маесако се надява, че признаването на традиционната техника за варене на саке ще промени нещата, като разпали търсенето в чужбина, където сакето бавно набира популярност наред с японската кухня, отчасти и благодарение на одобрението на ЮНЕСКО като живо наследство през 2013 г. 
"След като беше включена в списъка на ЮНЕСКО, японската традиционна кухня washoku се разпространи по целия свят", казва Маесако.
"Надявам се, че същото ще се случи и със сакето. Нашата пивоварна отбелязва ръст на износа и се надяваме, че включването в списъка на ЮНЕСКО ще ускори тази тенденция."
Многовековният метод за производство на саке е уникален със своята тристепенна подготовка, или San-Dan-Jikomi, която позволява едновременното протичане на множество ферментационни процеси в един съд. 
"Наистина е страхотно да видиш и разбереш как всичко това се случва заедно", казва Робърт Браун, американски посетител на пивоварната. "Да вземеш много от историята на Япония и да я превърнеш в културно наследство ми се струва наистина хубаво."
Макар че сакето е загубило позиции като обичайна напитка, Маесако казва, че е невъзможно да се отдели от японската култура.
"Пием саке по време на празненства, на Нова година, а също и при тъжни поводи, като погребения", казва той.
"Културата на японското саке е културата на самата Япония."
Очаква се техниката за приготвяне на саке да бъде официално одобрена на сесия на комитета на ЮНЕСКО в Парагвай тази седмица. Това ще бъде 23-ото вписване на Япония в списъка на нематериалното културно наследство. 