Те са Венцислава Панова и Иван Бенов и имат малка грънчарска работилничка в центъра на София.
Те са Венцислава Панова и Иван Бенов и имат малка грънчарска работилничка на ул. "Хан Аспарух" в София. Историята им разказахме на Коледа, а тук може да я разгледате в снимки. 
Името на ателието е "Пилето" по прякора, лепнат на Венцислава от съучениците в Националното училище за приложни изкуства в Троян. 
От средата на ноември в ателието се възцарява духът на Коледа. 
Майстор Венцислава Панова разказва, че предпочита да прави арт изделия, но най-много се търсят чашите. 
Семейството решава да се изхранва изцяло със занаята на Венцислава през 2018 г. Съпругът, който е икономист по професия, усвоява грънчарството до степен "калфа", но за успеха на начинанието допринася и с предишен опит от маркетинга и продажбите. 
Иван е майсторът на лъжиците, които ловко извайва с ръце за минути. Казва, че ръцете трябва да са добре навлажнени, а е въпрос на усет да се изтегли дръжката, така че да е достатъчно тънка, но без да се скъса. По думите му това пристрастява. 
Именно това е артикулът, с който стават известни и търсени на пазара. 
Три етапа от създаването на една лъжица. 
Тази серия лъжици, изложени срещу входа, не са за продажба. Те илюстрират пътя на Иван към постигането на съвършенството. 
Венцислава властва над грънчарското колело. 
Допирът до глината и въртенето на колелото са магия, казва тя. 
Ръцете й сами усещат формата и дебелината, дори няма нужда да поглежда надолу. 
С тънката клечка се отмерва височината на купата, така че да няма разминавания с останалите. 
Венцислава Панова дава и уроци по грънчарство. Записват се и много малки деца, и възрастни хора. 
Рисунките върху чашите са дело на Венцислава. 
В последните месеци на годината сюжетите са коледни. 
Венцислава казва, че при решението как да изрисува съдовете следва въображението и преживяванията си. Докато бъде утвърден един модел обаче, минава много време. "Пилето" естествено е първият. 
Двамата се чувстват вдъхновени и от това, че ателието им е построено специално за занаятчийска работилница може би преди век. 
Някога тук са се правели мартеници, днес - съдове, които държим в ръцете си всеки ден. 
Някой ден - Венцислава и Иван се надяват, че скоро, мястото ще затвори. Планът е да заживеят на село и да пренесат дейността си изцяло близо до земята, каквато всъщност е и глината - работният им материал. 