"Дневник" подбра някои от впечатляващите снимки на Космоса от последните 12 месеца.
Мъглявината "Краб", резултат от ярка експлозия на свръхнова, наблюдавана от китайски и други астрономи през 1054 г. на 6500 светлинни години от Земята, се вижда на снимка, направена от телескопа "Джеймс Уеб" на 3 юни 2024 г. В центъра ѝ се намира неутронна звезда - свръхплътна звезда, създадена от свръхнова. На това изображение са показани рентгеновите данни от "Чандра" заедно с инфрачервените данни от космическия телескоп "Уеб". 
На изображението, направено от "Чандра" на 22 юли 2024 г., се вижда как спиралната галактика NGC 6872, известна още като Галактиката на пауна, взаимодейства с по-малка галактика в горния ляв ъгъл. По-малката галактика вероятно е отнела газ от NGC 6872, за да захранва свръхмасивната черна дупка в центъра ѝ. 
Мъглявината "Малкият дъмбел", известна още като Messier 76 или M76, разположена на 3400 светлинни години в северното кръгово съзвездие Персей, се вижда на изображение, направено от телескопа "Хъбъл" на 23 април 2024 г.
Името "Малкият дъмбел" идва от формата на двулицевата му структура от цветни, пъстри, светещи газове, наподобяваща балон, който е притиснат около средната част на талията. Подобно на надуващ се балон, лобовете се разширяват в пространството от умираща звезда, която се вижда като бяла точка в центъра.
Смазващата ултравиолетова радиация от свръхгорещата звезда кара газовете да светят. Червеният цвят е от азота, а синият - от кислорода. Вижда се и умираща звезда, като бяла точка в центъра.
NGC 1333, близка област на звездообразуване в съзвездието Персей, се вижда на снимка, направена от телескопа "Джеймс Уеб''. 
Три блестящи звезди в издълбаната кухина на отражателна мъглявина се виждат на снимка, направена от космическия телескоп "Хъбъл" на 15 май 2024 г.
Системата от три звезди е съставена от променливата звезда HP Tau, HP Tau G2 и HP Tau G3. HP Tau е известна като звезда от типа T Tauri - тип млада променлива звезда, която все още не е започнала ядрен синтез, но започва да се развива в звезда с водородно гориво, подобна на нашето Слънце. Звездите Таури обикновено са по-млади от 10 милиона години, за сравнение - нашето Слънце е на около 4.6 млрд. години, и често се намират все още забулени в облаците от прах и газ, от които са се образували.
Останки от свръхнова, известна като 30 Дорадус Б, се вижда на изображение от дълбокия набор от данни, направено от "Чандра" на 3 януари 2024 г. Тези изображения, показващи доказателства за повече от една експлозия на свръхнова в историята на този остатък, показват също оптични данни от телескопа "Бланко" в Чили и архивни инфрачервени данни от "Спицър". Допълнителни данни от "Хъбъл" подчертават резки черти в изображението. 
Остатъкът от свръхновата Касиопея А се вижда в изображение, съставено от рентгенови лъчи от ''Чандра" и инфрачервени лъчи от Webb (оранжево, бяло и синьо), публикувано на 23 юли 2024 г.
Свръхнова Касиопея А - разширяваща се топка от материя и енергия, изхвърлена от експлодирала звезда - се състои от пръстени в неоновосиньо и блестящо бяло, които обграждат място в центъра на остатъка от свръхнова.
Снимка на лещовидната галактика NGC 4753, направена от космическия телескоп "Хъбъл" на 20 май 2024 г. NGC 4753 се намира на около 60 милиона светлинни години от Земята в съзвездието Дева. Тя е член на Групата галактики NGC 4753 в Облака Дева II, който се състои от около 100 галактики и галактични купове.
Смята се, че тази галактика е резултат от галактическо сливане с близка галактика джудже преди около 1.3 млрд. години. По-голямата част от масата на галактиката се намира в леко сплескан сферичен ореол от тъмна материя.
