До края на годината островът може да произвежда до 1400 тона боклук на ден, което ще претовари единственото му сметище.
Пластмасови бутилки и празни кутии от бира се търкалят по морското дъно във водите около Пукет в южната част на Тайланд, а на самия остров, известен повече с девствените си плажове и зашеметяващите залези, се натрупват все повече отпадъци.
В една част на острова камиони и трактори се движат напред-назад и преместват купчини боклук около обширно сметище, което е крайната дестинация за голяма част от над 1000 тона отпадъци, събирани на Пукет всеки ден.За няколко месеца сметището се е разраснало дотолкова, че е заменило предишната спокойна планинска гледка от дома на Васана Тойоу.
"Няма живот извън дома ни, ние просто си стоим вкъщи", казва тя. "Миризмата е много силна, трябва да се носи маска".
За да се справи с миризмата, Васана казва, че държи климатика и пречиствателите на въздуха постоянно включени, което удвоява сметките ѝ за електроенергия.Пукет, най-големият остров в Тайланд, се развива бързо благодарение на туристическия си сектор, който е основен двигател на тайландската икономика като цяло. От 35.5 млн. чуждестранни туристи, които са пристигнали в страната през 2024 г., около 13 млн. са се насочили към острова. "Растежът на Пукет е много по-бърз, отколкото би трябвало да бъде", казва Супачоке Лаонгфет, заместник-кмет на главната община на острова, обяснявайки как бумът на туризма и строителството е увеличил обема на боклука над нивата отпреди въвеждането на COVID-19. Според него до края на годината островът може да произвежда до 1400 тона боклук на ден, което ще претовари единственото му сметище. Властите продължават с плановете си да намалят генерирането на отпадъци с 15 % за шест месеца, да разширят сметището и да построят нова пещ за изгаряне, казва той, тъй като островът се стреми да стане по-устойчива туристическа дестинация. Но увеличаването на капацитета и на инсинераторите е само част от решението, казват експертите. "Ако просто продължите да разширявате още инсинератори за отпадъци, не мисля, че това ще е единственото решение", казва Панате Маномайвибул, доцент по управление на отпадъците в университета в Бурафа.
"Те трябва да се съсредоточат върху намаляването и разделянето на отпадъците."