Започнал като разлив на Струма, станал блато с комари, разнасящи малария, а после езеро и язовир. Днес там зимуват птици.
Образувало се е първоначално като разлив на река Струма, а гърците са го превърнали в язовир, за да контролират нивото. 
Бутковски гьол (езеро). С това нелицеприятно име е назовавано от българска страна езерото Керкини. Вижда се от върха на Беласица, когато посетителят се обърне към Гърция. Но до 1913 г. то е на българска територия, прекръстено е от гърците, когато става част от тяхната държава. 
То се намира на пътя на миграцията на птиците Виа Аристотелис, което обяснява и богатото им разнообразие в района. През последните години интересът към езерото-язовир от българи се разви значително като това не включва само любители на наблюдението на птици, но и рибари, а също и любители-фотографи. Рибата в езерото не е обект на голям интерес от местните, които предпочитат повече морската. За птиците обаче е прехрана. 
Езерото от върха на Беласица - също наричана Керкини от съседите, изглежда не много голямо, но в действителност не е така. В различните периоди на годината размерът му достига 75 кв. км. 
От една от най-близките точки, до които достига край езерото посетителят от България, се вижда голямо стълпотворение от птици, накацали нагъсто върху малък остров. Малко по-настрани малки корморани и чапли стоят край брега, но при опит да бъдат доближени на по-малко от 50 м отлитат бързо. Някои стоят с разперени крила, за да ги сушат. 
Местни рибари по уговорка могат да привлекат към брега за фотосесия известно количество пеликани, докато им подхвърлят каракуда или друг улов. Битката между птиците започва веднага, а привлечени от подвижната хранилка, и по-отдалече с плонж на финала пристигат все повече пернати. 
По-нататък по пътя се достига до малък пристан, откъдето тръгват туристически лодки. Срещу 12 евро предлагат разходка за около час, като снабдяват предварително туристите със спасителни жилетки, а по време на плаването - с бинокли. Капитанът неизбежно е с фрапе в ръка. 
Биноклите са единственият начин да се види розово фламинго. Лодките, които се ползват тук, са плоскодънни, за да не затъват лесно в плитките места на езерото, но въпреки това не могат да се доближат твърде близо до ятата фламинго, а те не биха чакали. 
Край езерото има таверна, която вече има и преведени на български менюта, като основните специалитети тук са два: пържен див шаран - няма общо с известния привкус на тиня, който установяват критиците му, и биволски стекове, наденици и др. заради отглежданите в района биволи. Това обяснява и биволския сладолед и други млечни продукти в малките селски магазини. Гръцката салата е селска и съдържа освен известното и кубчета варено червено цвекло и малка люта чушка отстрани. 
По брега могат да се видят и доста големи миди. 