Опитът в Ахмедабад ще продължи една година, като учените ще събират данни за здравето и вътрешната среда на жителите, които живеят под ''хладен покрив'', и на тези, които не живеят под такъв.
През последните два месеца стотици покриви в неофициалните селища в западния индийски щат Гуджарат бяха боядисани с бяло светлоотразително покритие, за да се опитат да запазят обитателите им от наближаването на най-горещото време от годината.
Усилията, които обхващат 400 домакинства в Ахмедабад, са част от глобално научно изследване, целящо да проучи как топлината в помещенията влияе върху здравето и икономическите резултати на хората в развиващите се страни - и как "хладните покриви" могат да помогнат.
"По традиция домът е мястото, където хората намират подслон и отдих от външните стихии", казва Адити Бункер, епидемиолог от Хайделбергския университет в Германия, която ръководи проекта, подкрепен от британския фонд Wellcome Trust.
"Сега сме в положение, в което хората живеят в несигурни жилищни условия, където нещото, което би трябвало да ги предпазва, всъщност увеличава излагането им на топлина."
Тъй като поради изменението на климата летата в Индия стават все по-екстремни, през последните години температурите в Ахмедабад надхвърлят 46 C (115 F).
В бедняшкия квартал "Ванзара Вас" в района на Нарол в града, в който има повече от 2000 жилища, повечето от които са едностайни, жителите, които са част от проекта, като Нехал Виджайбхай Бхил, казват, че вече са забелязали разликата.
"Хладилникът ми не се нагрява повече и в къщата е по-хладно. Спя много по-добре и сметката ми за ток е по-ниска", казва Бхил, чийто покрив е боядисан през януари.
Според проучване от 2022 г., публикувано в списание Environmental Research Letters, горещите вълни, които преди индустриалната революция са имали вероятност да се случат една на 10 през дадена година, са почти три пъти по-вероятни.
Като боядисват покривите с бяло покритие, което съдържа силно отразяващи пигменти като титанов диоксид, Бункер и екипът ѝ изпращат повече слънчева радиация обратно към атмосферата и предотвратяват нейното поглъщане. 
"В много от тези домове с ниски социално-икономически условия няма нищо, което да спре преноса на топлина надолу - няма изолационна бариера от покрива", казва Бункер.
Преди да се включи в експеримента на Бункер, Арти Чунара казва, че покрива покрива си с пластмасови листове и разстила трева върху тях.
В някои дни тя и семейството ѝ са седели навън през по-голямата част от деня, като са влизали в къщата само за два-три часа, когато жегата е била поносима. 
Опитът в Ахмедабад ще продължи една година, като учените ще събират данни за здравето и вътрешната среда на жителите, които живеят под ''хладен покрив'', и на тези, които не живеят под такъв. 
Другите места за изследване са в Буркина Фасо, Мексико и остров Ниуе в южната част на Тихия океан, където се използват различни строителни материали. 
Първите резултати от проучването в Буркина Фасо, казва Бункер, показват, че ''хладните покриви'' са намалили температурата в помещенията с между 1 и 2 С в къщите с ламаринен и покрив от кал. 