Според учените предотвратяването на пожари е една от няколкото роли, които дивите коне играят за опазването на деликатните екосистеми в северозападния регион на Галисия.
Горските пожари, които в миналото всяко лято са горели в горите над испанското село Баро, са намалели почти до нула, откакто Лусия Перес започва да пасе диви коне там.
"Преди имаше пожари всяка година, но от 2019 г., когато започнахме да идваме тук, имахме един малък пожар през първата година и оттогава нищо", казва 37-годишната Перес и обяснява как, като разчистват подраста между дърветата, конете помагат да се спре разпалването и разпространението на пожарите.
Според учените предотвратяването на пожари е една от няколкото роли, които дивите коне имат за опазването на деликатните екосистеми в северозападния регион на Галисия.
Но най-голямото стадо диви коне в Европа е намаляло до по-малко от половината от 22 хил., които са бродили из планините, горите и пустошта през 70-те години на миналия век.
На 80 км югозападно от Баро, в пустошта Сера да Гроба, стадо диви коне се храни с жълтите цветове на улекса, "изчиствайки избирателно" растението, което е особено лесно запалимо, казва Лаура Лагос, изследовател от университета в А Коруня.
Това позволява на други растения като лилаво цъфтящите калуна и белите асфодели да процъфтяват, казва тя. Това помага и за запазване на растенията около торфените блата, изобилстващи от мъхове сфагнум - едни от най-ефективните екосистеми за улавяне на въглерод.
Проучване от 2021 г., проведено от университета в А Коруня, в което Лагос участва, установява, че пашата на дивите коне в пустошта е най-добра за предотвратяване на горските пожари, като същевременно насърчава растителното биоразнообразие и улавянето на въглерод, в сравнение с други възможни начини на използване на земята като засаждане на дългосрочни борови гори, краткосрочни евкалиптови гори или паша на домашни животни.
"Проучванията показват, че там, където пасат диви коне, биоразнообразието на тресавищата се увеличава", казва Лагос. "Те са основна част от екосистемата. Те са от полза както за флората, така и за фауната, свързана с тези открити пространства."
Пашата на овцете и кравите също може да предотврати пожарите, но конете имат специфични физиологични характеристики, които им позволяват да се развиват добре в галисийския терен, включително мустаци, които, изглежда, са предназначени да предпазват устните им от бодливите растения.
"Те са издръжливи - една крава не може да живее целогодишно в тресавището", казва Лагос.
По-сухото и горещо време, дължащо се на изменението на климата, увеличава честотата на горските пожари в Галисия. Според Global Forest Watch между 2001 и 2023 г. регионът е загубил 96 900 хектара от пожари.
Това е съвпаднало с разпространението в Галисия на евкалиптовото дърво - пирофитен вид, който зависи от пожарите, за да може да освобождава и разпространява семена. Евкалиптовите дървета намаляват и пасищата за конете, тъй като под тях растат само папрати.
Пренесени от Австралия в Галисия от мисионер през XIX век, те се разпространяват благодарение на търсенето на дървесина от местните заводи за целулоза и сега представляват 28% от всички дървета в Галисия според проучване на местното правителство. 
През септември селото Сан Колмеде е пощадено от пожар, който обхваща 270 хектара евкалипт и храсти по околните хълмове, благодарение на пашата на животните и на местните дъбове, кестени и брези, които растат близо до селото и горят по-бавно, действайки като щит, казва пожарникарят Сезар Лейрос.
"Видяхме, че селото е заобиколено от пожар, но благодарение на местните дървета, прочистването, което правим, и прочистването, което правят нашите животни, селото беше спасено", казва Лейрос.
Скални рисунки, изобразяващи диви коне, ловувани от хора, свидетелстват за съществуването им в Галисия още през неолита.
С течение на времето между хората и конете се установява връзка. На галисийския диалект хората са наричани besteiros и са се грижили за здравето на свободно скитащите коне в замяна на това, че от време на време са опитомявали по някой от тях или са го продавали за месо.
Веднъж годишно те събирали конете на събитието, известно като rapa das bestas, или "стригане на животните", за да ги обезпаразитят, ваксинират и да им отрежат гривите, за да ги хванат по-трудно вълците.
Тези събития се превръщат във фестивали, като най-известният от тях в ''Сабуседо'' привлича хиляди туристи, които идват, за да видят как конете се свличат на земята, за да бъдат обработени.
Конете са класифицирани като добитък и Хавиер Алварес-Бласкес, пенсиониран адвокат, който притежава десет коня в Сера да Гроба, иска ново законодателство, което да признае уникалното им положение.
Според него регионалното правителство на Галисия трябва да помага на бестериосите да покриват част от разходите за отглеждането им. Продажбата на едно жребче може да донесе 60 евро (65.08 долара), но това не компенсира разходите - с изключение на застраховката и изграждането на оградата - от около 100 евро годишно на кон, казва той.
Увеличаването на броя на конете може дори да спести пари на правителството, казва Мелина Барио, икономист от университета в Алкала. Тя изчислява, че всеки кон извършва почистване за предотвратяване на пожари, което би струвало между 8000 и 10 хил. евро годишно, ако това правеха хората.
Регионалното правителство на Галисия признава ролята на дивите коне за предотвратяване на горските пожари и за опазване на екосистемите, но заявява, че действащото законодателство е подходящо за тяхното опазване, тъй като конете могат да генерират доходи от продажбата им или от туризма по време на фестивалите.
"Въпреки че тези животни се отглеждат в дивата природа, в действителност те имат собственик и от тях има икономическа полза", се казва в изявление на правителството, изпратено по електронната поща.
"В този смисъл е логично конете да се разглеждат като добитък, в съответствие с европейското и испанското законодателство по този въпрос, и следователно те не са освободени от спазването на задълженията, свързани със здравето, хуманното отношение към животните или контрола на стадата", се казва в него.
Хората получават известна помощ за покриване на разходите, като например за имплантиране на микрочипове за идентификация, добавя правителството.
Карлос Соуто разказва, че конете слизат по-често от хълмовете в търсене на паша, тъй като се разпространяват евкалиптови насаждения, което означава, че се нуждаят от повече грижи.
Преди е посещавал конете си веднъж седмично, сега всяка сутрин, а роднините му - вечер след работа.
''Конете свикват с присъствието ни и поведението им се променя - стават по-малко диви.''
Алварес-Бласкес казва, че без хората конете биха измрели, убити от коли или от местни фермери, разгневени от това, че конете са навлезли в техните посеви и дървесни насаждения.
"Ние сме пазители, които се занимават с това като хоби. Единствената ни цел е да запазим това животно, което според нас е екологично бижу", казва той.