Традицията от Вирджиния да се плува с понита е на 100 г.
Хиляди хора се събраха във Вирджиния, за да наблюдават юбилейното преплуване на канала Асатиг от дивите понита на Чинкотиг, по повод 100-годишнината на тази популярна традиция. 
Събитието, организирано от пожарната служба на Чинкотиг, включва търг за някои от жребчетата, за да се контролира размерът на стадото и да се поддържа здрава популация от понита на остров Асатиг, където понитата живеят през по-голямата част от годината. 
Традицията започва през 1925 г. като начин за набиране на средства за доброволческата пожарна на Чинкотиг. Интересът към плуването с понита нараства и посетители започват да идват от цялата страна за събитието, което се провежда всяка година. 
Членове на доброволческата пожарна служба на Чинкотиг, известни като "соленоводни каубои", ръководят плуването. 
Събитието придобива световна слава след публикуването на детския роман "Мъгла от Чинкотига" от Маргьорит Хенри през 1947 г., базиран на реални събития. 
Има няколко теории как са се появили понитата, но най-устойчивата е, че те са потомци на коне, оцелели при корабокрушение на испански галеон през 1700 г. 
С течение на поколенията тези коне се адаптират към суровата крайбрежна среда, превръщайки се в издръжливите и устойчиви на сол понита, които виждаме днес. 
От 1943 г. насам доброволческата пожарна команда в Чинкотиг притежава специално разрешение да пасе до 150 понита на федерална земя, което гарантира запазването на традицията и на стадото. 
Годишният търг е за набиране на средства за Доброволческата пожарна служба на Чинкотиг. Тъй като разрешението, издадено на пожарната служба от Службата за риба и дива природа на САЩ, им позволява да пасат стадо до 150 коня, те използва търга като начин да поддържа броя на конете в рамките на разрешението, тъй като всяка година се раждат приблизително 70 до 100 жребчета. 
Всяка година няколко понита се продават при условия на "обратно изкупуване", при които спечелилият позволява понито да бъде пуснато обратно на остров Асатиг, за да се помогне за поддържането на популацията. Дарителите с обратно изкупуване получават правото да дадат име на понито. 