Козите са известни с ненаситния си апетит, като се хранят дори с бодливи растения като кактуси или тръни, което ги прави идеални за почистване на храсти и други горими материали, за да се създадат естествени противопожарни прегради.
На фона на симфония от звънки камбанки, около 300 черни, кафяви и петнисти кози тичат по павиран път в североизточната испанска област Каталуня, спирайки се от време на време, за да похапват с апетит сухите храсти по края на гората.
Стадото, което се скита от град на град, е част от пилотен проект, създаден в град Матаро, който е част от по-широка инициатива, финансирана от Европейския съюз, за намаляване на риска от горски пожари.
Хосе Антонио Рицис, местен съветник в Матаро, отговарящ за селското стопанство, казва, че проектът е успешен и "ще продължи да съществува".
Всяко лято жегата предизвиква горски пожари в страните от Южна Европа, опустошаващи огромни площи, тъй като климатичните промени се засилват.
В Каталуня миналата година, въпреки че беше третата година от най-тежката суша за последния век, броят на пожарите намаля, като регионалното правителство приписва този спад на подобрените мерки за предотвратяване на пожари, от които козите са само една част.
Козите са известни с ненаситния си апетит, като се хранят дори с бодливи растения като кактуси или тръни, което ги прави идеални за почистване на храсти и други горими материали, за да се създадат естествени противопожарни прегради.
Практиката да се използват животни за почистване на запалима растителност датира от векове, но някои фермери се отказват от машините, предпочитани в съвременността, и се връщат към козите и други животни в търсене на по-устойчиви земеделски техники.
В испанския регион Галисия тази работа се извършва от диви коне.
С кратки свирвания Франсеск Теиксидо и Педро Алба, и двамата на 38 години, дават указания на своите кучета да подкарат козите по периферията на жилищна зона в окръг Маресме, който е податлив на горски пожари и се намира по крайбрежието на централната част на Каталуня.
Двамата бизнес партньори наскоро решават да обединят стадата си и да прегърнат номадския живот на козарите.
Историята на Теиксидо започва преди 14 години с малък експеримент в отглеждането на кози в предградието на Барселона, Бадалона.
Останалите членове на първоначалната група обаче скоро се уморяват от изискващия начин на живот и Теиксидо остава сам със скромното си стадо от седем кози.
"В началото това дори не беше професия. Правех го като хоби, за да се уча", разказва Теиксидо, който преди това е работил като инструктор по ски, ветроходство и уиндсърф.
"Когато си инструктор, се грижиш за група деца или възрастни и трябва да се постараеш да се държат възможно най-добре", шегува се той и добавя, че предпочита сегашното си усещане за свобода.
Алба също е оставил зад себе си един съвсем различен живот: той е бил музикант по турнета, но настъпва пандемията и започват ограниченията за пътуване.
Изправен пред нежелана промяна в кариерата си, той дава приоритет на намирането на работа, в която да може да прекарва време и със своя малък син, затова започва с покупката на няколко кози от Теиксидо, след като се запознава с него на едно парти.
Освен възможността да вземе детето си със себе си, Алба казва, че обича да консумира висококачествено мляко и месо, но никак не харесва да се занимава с бюрокрацията. 
Заплатите на козарите се плащат от отделните общини, които ползват услугите им, и от производителите на сирена, които особено ценят млякото от козите, отглеждани свободно.
Тези източници на доходи обаче означават, че те трябва да се справят с повече бюрокрация, свързана с данъчните и здравните разпоредби.
Постоянно движещите се животни пасат от голямо разнообразие от растения и не се нуждаят от допълнителна храна като люцерна, което води до по-сладко, по-мазно и по-богато на протеини сирене с по-висок добив и вкус, който се променя със сезона, обясняват двамата. 
"Това, което в началото изглеждаше като недостатък, се превърна в нашата основна сила", казва Теиксидо, имайки предвид липсата на постоянно местожителство на козите. 
По-голямата част от приходите от продажбата на мляко и от общините, които плащат за програмата за предотвратяване на горски пожари, се изразходват за закупуване на по-добро оборудване. 
В крайна сметка нито един от двамата не се занимава с това заради парите.
"Ако преброите часовете, не излиза сметката", казва Алба.
"Ние го правим, защото вярваме в друг начин на живот и управление на земята."