На около 50 км от Солун, пещерата Петралона е известна с уникални образувания и находки от праисторическия човек.
Под повърхността на Халкидики, на около 50 км от Солун, се крие подземен лабиринт – пещерата Петралона. Открита случайно от местни жители през 1959 г., нейната интериорна архитектура разкрива геоложката история на региона, като е класически пример за карстов феномен, формиран в продължение на милиони години. Изкуствено създаденият тунел осигурява достъп до пещерата, чиито образувания са оцветени от червената земя "тера роса". Този оттенък, пренесен от повърхността, придава на интериора отличителен вид и подчертава геоложките особености на мястото. Таванът е покрит с хиляди сталактити, образувани от бавното отлагане на минерали от капещите води. Тяхната структура и разнообразие служат като естествен запис на климатичните промени през епохите. На места сталактитите и сталагмитите са се съединили, формирайки внушителни колони, които визуално поддържат тавана. Тези обединени структури са кулминация на процеса на пещерно образуване. Системата за изкуствено осветление е инсталирана, за да подчертае красотата и мащаба на пещерните структури. Тя позволява на посетителите да оценят сложните детайли и естествените цветове на образуванията. Археологическите разкопки в "Петралона" са разкрили 34 различни геоложки пластове. Всеки пласт съдържа следи от различни епохи, което превръща пещерата в уникален стратиграфски обект за изследване на праисторията. Детайлните снимки разкриват микроструктурата на сталактитите и хеликтитите, показвайки фините кристални формации. Тези елементи демонстрират геологическата прецизност, с която е създаден интериорът на пещерата. От пода се издигат масивни сталагмити, създадени от наслояване на калциев карбонат от капките вода. Те са доказателство за непрестанния и бавен процес, който моделира пещерния интериор. Зоната, известна като "Мавзолеят", е мястото, където е открит черепът на Архантропа. В тази част са намерени и следи от най-стария известен огън в Европа, което предполага, че мястото е било обитавано от ранни хоминиди. Освен човешките останки, в пещерата са открити фосили на праисторически животни като пещерни лъвове, мечки и хиени. Тези находки допринасят за разбирането на палеонтологичната история на региона. Естествените образувания в пещерата включват и т.нар. "драперии" или "завеси", които са тънки, нагънати пластове, формирани от минерални отлагания по наклонени стени. Те показват разнообразието от форми, които водата може да създаде. Обширните зали и коридори на пещерата разкриват сложна подземна екосистема, която поддържа постоянна целогодишна температура от около 17°C. Световната известност на обекта се дължи на черепа на Архантропа от Петралона, открит през 1960 г. Той е сред най-старите останки на ранни хора, откривани в Европа, и представлява ключов артефакт за палеоантропологичните изследвания на континента. Достъпът до пещерата "Петралона" е организиран от безплатния паркинг с малко влакче, което осигурява удобен транспорт за посетителите. За тези, които предпочитат кратка разходка сред природата, маршрутът до входа може да бъде изминат и пеша, който е с дължина под километър.