Проф. Огнян Герджиков - служебният премиер, натежал от очаквания

Новият служебен премиер проф. Огнян Герджиков има шанса, който друг служебен премиер, не е имал - да бъде назначен от президент, който никога досега не е пребивавал в политико-икономическата власт и в този смисъл е свободен от страха от главния прокурор, че всеки миг може да му бъде спретнато дело, за да бъде стреснат или дискредитиран в централните телевизионни новини.
Затова искам да опровергая една легенда - че служебното правителство може или трябва само да подготви перфектно провеждане на честни предсрочни избори. Това е важната и основната задача, но служебното правителство има всички правомощия с изключение на онези, за които е необходимо потвърждение на парламента.
А това означава, че служебният премиер може да поиска например от финансовия министър и шефа на Фонда за гарантиране на влоговете (ФГВБ) доклад за хода на осребряването на активите на КТБ. И далеч не само доклад...
Има и правомощието да нареди на правосъдния министър да предложи на Висшия съдебен съвет (ВСС) да обсъди доклада на четиримата чуждестранни прокурори, излязъл още на 20 декември миналата година, в който има конкретни препоръки за реформа на прокуратурата, за които институциите мълчат, а от вчера са захлупени от мониторинговия доклад и ще останат необсъдени, каквато очевидно е била целта.
Започвам с всичко това, защото новият президент и неговият служебен премиер встъпват в длъжност в условията на обсадена от лоби държава, в която
държавните институции тепърва трябва да бъдат освобождавани от плен
Ето защо служебният премиер е натоварен с очаквания, които идват от различни посоки и носят противоположен смисъл: едните са очакванията на гражданите, уморени да гледат произвола на лобитата, а другите очаквания са на същите лобита, които отстояват владенията си.
Ще бъде ли проф. Герджиков служебният премиер, който ще отсее очакванията и категорично ще назове и разобличи недопустимите?
Да видим какво показва биографията му.
Огнян Герджиков е типична "издънка" на семейство на интелигенти - роден и израснал сред деди учители, баща съдия, и майка учител по френски. Среда, в която решенията не се вземат с юмрук по масата, слагат отпечатъка си върху зрелия човек.
Посвещава се на правото. Показва данни за научна работа. Професор по гражданско и търговско право в Софийски университет "Св. Климент Охридски". Изнася лекции и доклади в университетите на Краков, Женева, Берлин, в института "Макс Планк" и Търговската палата в Хамбург. Автор на монографии и десетки статии в областта на търговското право.
Сочат го като "бащата на Търговския закон". Истината е, че преподавателят Герджиков е включен в работната група, сформирана в първите години след 10 ноември с ръководител всепризнатия специалист в тази област и най-високо ценен учител от самия Герджиков - проф. Витали Таджер. Да се напише Търговски закон след като десетилетия, през които търговското право е заличено каето наука, е неимоверно тежка задача, с която експертната група се справя повече от задоволително.
Влиза в политиката случайно - по времето на Симеон Сакскобургготски
И от вчера слушам в ефира гласовете на звани и непризвани политолози, които определят този факт като петно в биографията на Герджиков, без да обясняват с кое точно.

Всъщност по нещо си приличат Герджиков и Сакскобурготски: както Сакскобурготски не е казал лоша дума за никого, така и проф. Герджиков, когато трябва да изрази оценка за явление, за политически факт, толкова внимателно подбира думите си, че предизвиква раздразнителност у събеседника... Заради тази особеност е харесван и нехаресван едновременно и от ляво, и отдясно.
Чувство за хумор и самоирония
В автобиографичната си книга "Аз не съм политик" (виж повече в карето) проф. Герджиков описва детайлно, с чувство за хумор и самоирония живота си и пребиваването си в политиката. А писането на детски стихове и приказки само придава колорит на личността му - само дето е по-малко известно, че той е автор на поетически творби не само за деца.
Въпрос на лично достойнство - не го е придобил в политиката, но най-силно го е проявил в нея
Спомням си часа на неговото сваляне от председателския пост - 4 февруари 2005 г. Журналистите гледаме совалките и пазарлъците на разноцветните политически фактори - от коалиционния партньор ДПС, през БСП и ОДС, които влизаха и излизаха от стаите на партиите. А от големия монитор в кулоарите наблюдавахме пленарната зала и видяхме как депутати от НДСВ започнаха да напускат залата, за да се развали кворумът и евентуално да бъде предотвратено свалянето на председателя. Високопоставени фигури от НДСВ приближаваха Герджиков и му прошепваха нещо, но той продължаваше да седи на стола си. От автобиографичната му книга научаваме, че са го увещавали да напусне и той залата. "Не можех да изляза с едничката цел да си спася поста, нещо ме възпираше и стоях като закован на стола си."
Думите му, изречени години по-късно, са доказани - видяхме с очите си как той не изпълни препоръката на партията си и не мръдна от стола. И бе свален със 119 гласа срещу 114. С мотива, че не изпълнявал задълженията си съобразно компетенциите. А простата истина беше, че ДПС целеше сваляне на правителството - за да не бъде допуснато купуването на "Булгартабак" от стратегическия купувач, намерен от кабинета Сакскобургготски. И за да бъде години по-късно продадена стратегическата държавна компания незнайно на кого, но в крайна сметка с дял в нея да се окаже... Делян Пеевски. Тогавашният премиер обаче се оказа "по-печен" от съюзената срещу него партийна гмеж и успя да да изкара мандата си - със съпътващи щети (жертви), сред които председателя на парламента Герджиков.

В книгата си той отделя място и на черното петно - преписката срещу него, заради обвинение че е продаден на ниска цена имот (апартамент) на "Агробизнесбанк", на която през 1994 той е синдик поради обявяването й в несъстоятелност. Цената е определена от вещо лице и одобрена от съда - в крайна сметка преписката приключва с "невинен", но - както пише той в книгата си - "ако ще всемирният ефир да гърми невинен " - случаят винаги ще стои като подръчен материал за да бъде очернян по схемата "абе имаше нещо там с Герджиков, ама какво точно беше, кой крив-кой прав... няма значение".
С тези качества как ще отговори служебният премиер Герджиков на очакванията?
Зависи не само от неговата решителост, но преди всичко от тази на работодателя му - президента Радев.
Три спомена от Огнян Герджиков за политиката В книгата си "Аз не бях политик" Герджиков разказва много спомени от участието си в политиката като част от НДСВ, "Дневник" припомня няколко от историите: Обсъждане за бъдещия премиер в правителството на НДСВ - 2001г.: ...Тогава се намеси, не съм сигурен, но мисля да беше Стоян Ганев: "Ваше Величество, редно е Вие да сте министър-председателя..." Царят реагира мигновено: "Не, аз не ставам - и веднага добави, обръщайки се към мен - Герджиков, защо Вие не станете?" Реагирах на секундата: "Аз още по не ставам, Ваше Величество" - което си беше самата истина. В следващия момент Николай Василев дискретно се обръща към мен: "Не бих ли могъл аз да стана?" Не казах нищо, но малко му завидях на самочувствието. Той беше на 31 години. Историята ни не познава чак толкова млад министър-председател. Стефан Стамболов е най-младият - става премиер на 33, Константин Стоилов - на 34, но никой на 31. Герджиков става "втори бодигард" с Бойко Борисов През лятото на 2001 г. НДСВ превзема с гръм и трясък политическата сцена. Нощта след изборите. На сцената на Зала 3 в НДК победителите даваме пресконференция. Всичко това е ново за мен. Преди не съм обръщал внимание на този политически театър. Сега обаче съм от главните действащи лица. След края на пресконференцията слизаме от сцената и десетки журналисти, най-вече от чужди медии, се втурват към Царя. Гладът им за информация не е уталожен и търсят още. Разбираемо е. За първи път в световната политическа история прокуден цар се завръща в родината си и печели парламентарни избори. Малко по-късно ще стане и първият Цар-премиер на страната си87. Интересът е толкова голям, че журналистите заплашват да го смачкат. Но Царят има охрана в лицето на бъдещия премиер на страната ни - Бойко Борисов, който тогава е само бодигард. Въпреки внушителната му фигура обаче, не е в състояние да удържи втурналите се към Величеството журналисти. Аз съм непосредствено до Царя и някак естествено поемам функциите на втори бодигард. С Бойко Борисов се хващаме за ръце, за да удържим налитащите журналисти. Тогава Борисов ми казва: "После ще делим хонорара." От тогава мина много време, но още не ми се е издължил. А лихвите текат... Едно от многото непостижими неща... Към Царя заваляват въпроси на всякакви езици - на английски, на немски, на испански, на френски... И той с такава лекота превключваше от език на език, че ми се струваше като илюзия. Може българският да не му е брилянтен, но не съм срещал човек, който да може така свободно да комуникира на толкова много езици, без да се замисля. Едно от многото непостижими неща за мен. Загуба на доверието Споменах, че в началото Царят ме прие много близо до себе си. Година и нещо след това, в битието ми на Председател разбрах, че съм загубил доверието. Доста по-късно научих причината или по-точно - причинителя, но сигурно е било за добро. Бях се опитал за момент да навляза по-дълбоко в кухнята на политиката на Правителството, но видях червения семафор. Бях поискал копие от стенограмата на заседанието на Министерския съвет от 22 август 2002 г., в частта й относно обсъждането на определен законопроект. (бел.ред. - става дума за законопроекта, свързан с "Булгартабак", според който решението за приватизация на тютюневия холдинг се взема от Министерския съвет и не подлежи на съдебен контрол и който Герджиков отказва да гласува.) Получих отказ. Мотивът: стенограмата нямала качеството на официален документ. Нямала дори характеристиките на частен документ, а имала само помощен характер. Вместо стенограма, получих покана за среща, в удобно и за премиера, и за мен време. Целта на срещата - обсъждане на въпросите за взаимодействието между Народното събрание и Министерския съвет. Не се възползвах от поканата, но си направих извода, че от мен се иска да си ръководя Събранието, без да навлизам много-много в тайните на политическата лаборатория - Министерския съвет. И веднага се сещам за една от разсекретените от WikiLeaks грами, класифицирана от заместник-посланика на US посолството по времето на Джеймс Пардю - Род Мур. Темата: Разнищване на "Юридическия кръг". И там дословно се казва: "От различните групи е хетерогенната управляваща партия, най-влиятелната досега е т.нар. "Юридически кръг". Състои се главно от бивши професори от юридическия факултет на Софийския университет и техни студенти. Водещите фигури са бившите професори по право Огнян Герджиков (в момента председател на Народното събрание), Пламен Панайотов (шеф на парламентарната група на НДСВ) и Георги Петканов (вътрешен министър)." Абстрахирам се от "бивши професори". С Петканов си бяхме действащи, а Пламен Панайотов по онова време беше доцент. Същественото е друго - въображението на дипломатическите служители, които на основата на откъслечни данни се стремят да изграждат версии. Тези версии се докладват на най-високо равнище, разсекретяват се, влизат в медиите, навързват се в картина, която може да е твърде далеч от действителността. Загубата на доверието към мен вероятно се е наслагвала, поради някои мои противопоставяния на политическите решения на партията ни. Макар да бях лоялен като цяло, имаше случаи, в които се опълчвах... |