"Аморално", "противоконституционно" и още мнения за уседналостта при парламентарни избори
Предложението на служебния кабинет уседналостта от три месеца да бъде въведена за всички избори, включително парламентарни и президентски, предизвика много реакции. Как се е стигнало до това изменение и до другите, свързани с увеличаване правомощията на главния прокурор и нови рестрикции за вероизповеданията, не е известно. Официално от Министерството на правосъдието казват, че предложенията са изготвени от работна група от експерти. Оттам заявиха, че ще дадат допълнителен коментар, след като изтече 14-дневният срок за обществено обсъждане. Според в. "24 часа" промяната е била поискана от президента Румен Радев на съвещание в началото на миналата седмица.
В мотивите към законопроекта от Министерството на правосъдието пишe единствено, че се цели уеднаквяване изискванията за упражняване на активното избирателно право от страна на българските граждани.
"Дневник" потърси мнението на политолози и конституционалисти и събра някои мнения от Фейсбук и телевизионни участия за това какво би означавало три месеца уседналост и за парламентарни, и за президентски избори.
Димитър Димитров, политолог:
Абсурдно и противоконституционно решение
"Да се каже, че подобно решение не му е мястото в законопроект за българското гражданство, е малко. Да се каже, че е недомислено, също е малко. Да се каже, че е абсурдно и противоконституционно, е може би точното определение. Идеята да се въвежда нещо като изискване за пребиваване в периода преди изборите, за да се упражни активно избирателно право, не е възможно да бъде проверено по какъвто и да било начин. Сходен текст съществува в конституцията и се отнася до пасивното избирателно право, и по-точно за кандидатите за президент. Там е казано, че трябва да са живели в страната последните пет години, за да бъдат регистрирани като кандидати.
Но когато става дума за пасивно избирателно право и няколко кандидати, това може да се установи фактически. Конституционния съд е решил, че пет години да си живял в страната означава най-малкото половината календарни дни в последните пет години. Когато става въпрос за три месеца и за универсалното активно избирателно право, нещата не стоят така. Всеки може да пребивава 89 дни в Гърция без каквато и да е документална и без каквато и да е друга следа и да се върне на 90 ден и да гласува. Територията на Европейския съюз (ЕС) е територия, в която пребиваване и придвижването е свободно и няма никакъв начин практически начин да бъде записано и в този смисъл решението в проекта е късогледо.
Прилича ми на военна заповед от кота А до кота Б по най-красивия път, а в средата има едно огромно тресавище.
Никога не могат да се случат нещата от кота А до кота Б по най-краткия път. Служебното правителство не би трябвало да си присвоява компетентността да предлага законопроекти, и то основополагащи закони, и по-добре да се въздържи, освен ако не иска да насочи дискусията в бъдещия парламент в определено поле или да вдигне в определена точка топката.
В конституцията ясно пише, че упражняването на активното право за местни и евроизбори се регламентира в закон, не в основния закон. В закона се описва кой има и кой няма право, но и в двата случая има очевидни причини - териториална общност за местните и европейските избори - има обективна предпоставка, има смисъл да се прави. КС винаги е разглеждал това право като най-универсално и най-разширено - всеки има право, дали с двойно гражданство например.
Това, което ни казват юристите или авторите на този законопроект, е:
Всички имате право, но не съвсем всички. Не това е компетентността на служебното правителство, ако случайно мине някакъв подобен текст, той ще приключи с решение на КС.
Малко прилича на буря в чаша вода. С тази разлика, че ако бъде многократно отразена, може да заприлича на буря в едър план."
Стоил Стоилов, изборен наблюдател:
Уседналостта е легитимен критерий за ограничаване правата на гражданите. Няма проблем да важи за парламентарните избори
"Има два принципа при определяне на избирателните права. Единият принцип, който яростно се защитаваше от ДПС, а сега и от колегите от "Да, България" - след като си български гражданин, имаш неограничени права да гласуваш, независимо къде си и колко време прекарваш там. Това разглежда избирателното право като една пожизнена рента.
Другият подход казва така: тъй като изборите предоставят власт, която е ограничена по време (4-5 години), ограничена на правната територия на страната или общината, за която се произвеждат изборни органи, то напълно легитимно е да се въведат такива ограничения, които допускат до избор хора, които имат евентуално принос към общността и - още по-важно - носят последствията от своя избор. Това са двата принципа. Критерият за уседналост се базират на този принцип. Дали тези три месеца са правилният подход, или по -правилно е да кажем, както в Канада: всички, които не са живели повече от пет години, нямат право да гласуват, или Австралия - повече от шест години, Великобритания - повече от 15 години, на този етап не се разбира от проекта. Но това е един от вариантите, с който можем да ограничим права.
Когато не носим последствията от своя избор и за дълго време сме откъснати от правната територия и законодателството на страната, от което би трябвало да получаваме права и задължения, напълно е логично тези права да бъдат суспендирани.
Гражданството е хубава категория, но тя е мързелива категория. По начина, по който ние придобиваме гражданство - те са четири - по месторождение, по възстановяване, по произход и натурализация - българският закон за гражданство казва, че ако единият родител е български гражданин, детето има право да получи гражданство. По тази логика, без да има други ограничения по месторождение, ние постоянно ще произвеждаме от диаспората едно гражданство, което няма да знае български език, няма да има трайна свързаност със страната, тъй като ще е родено в чужбина, целият му жизнен път ще е реализирано в чужбина, но то ще има право да гласува.
Фактът че в определени страни има компактни маси етнически вот, което се установи на последните избори, че приемащата страна, в която те живеят, не е безразлична към това, което става тук, да не казвам оказва натиск върху тази група да гласува по определен начин на нашата правна територия, е достатъчно самостоятелно основание да защитим легитимността, която се произвежда тук. С тези гласове от чужбина ние произвеждаме легитимност тук, която понякога може да е провокирана, инспирирана от външна сила." (пред "Нова телевизия")
Атанас Славов, конституционалист:
Кой е дал мандат на служебното правителство да предлага законопроект, който влиза в колизия с конституцията
"Да, това ограничава права на българите в чужбина, които трайно живеят извън страната. Трябва да напомним, че общественият дебат от 2015 година и решението на референдума беше в друга посока - да създаде реална възможност на българските граждани да гласуват електронно и дистанционно и да са част от българската политическа общност.
Кой е дал мандат на служебното правителство да предлага законопроект, който влиза в колизия с конституцията и ограничава конституционни права на български граждани. Редно ли е български граждани, които искат да упражнят свое право, да чакат на опашки и да бъдат унижавани да попълват декларация в последния момент и важното е какво казва основният закон: че българските граждани имат всички права и задължения по тази конституция, където и да се намират.
Гражданството е трайна политико-правна връзка на човека с държавата. Ние, от една страна, имаме свобода на придвижване и това е наше конституционно право и не можем да бъдем санкционирани с лишаване от друго конституционно право - правото на глас.
Когато се предлагат ограничаване на права на български граждани, трябва да се носи политическа отговорност, кой носи политическа отговорност за внесения законопроект. Президентът? Служебният кабинет? Това ще е тест за демократичността на бъдещото управление." (пред "Нова телевизия")
Цветозар Томов, Централна избирателна комисия:
Уседналост при парламентарни избори лишава 1.5-2 млн. българи от право на глас
"Правилото за уседналост на местните избори не лишава никого от право на глас. То има смисъл, защото е логично човек да гласува на местни избори там, където живее или е регистриран по постоянен адрес. Дори и при него има маса случаи на пререгистрация на тълпи от хора, ангажирани да подкрепят някой местен деребей. Без него тези случаи щяха да са в пъти повече. "Уседналост" при парламентарни избори лишава 1.5-2 млн. българи от право на глас. Грубо нарушава чл. 26 от конституцията. Противоречи на маса ангажименти на страната във връзка с членството ни в Европейския съюз. И е абсолютно аморално." (мнението е от Фейсбук)
Боян Юруков, блогър и активист за отворени данни: Благовест Пунев, бивш конституционен съдия:
Решението изключва милион българи, няма да оставим нещата така
"Според служебния кабинет аз не би следвало да имам право да гласувам за парламентарни и президентски избори. Аз и още 150 000 българи, които гласуват в чужбина на всеки вот. Ако ме познавате, ще знаете колко обидно е всичко това.
Оставаме настрана противоконституционалността на предложението. Тази тема се върти редовно преди всяка предизборна кампания. Има валидни аргументи за и против. Има включително българи в чужбина, които подкрепят предложението. Ако то срещне достатъчно подкрепа сред гласоподавателите, би следвало да се свика Велико народно събрание и да се промени основният закон.
Практически няма българин без близък или приятел, който е зад граница. Представям си разговора: "Сори, но това вече не е твое решение - който си е тук, той ще гласува." Някои биха добавили: "Впрочем кога ще може пратиш пак пари?" Всички обаче ще довършат с: "Кога ще си идваш?"
Да, въпросът е силно емоционален. Не, не е насочен срещу изселените български турци и не е никакво "решение", а изключва още милион други българи от политическия процес. Не, няма как да го наложат без активна предварителна регистрация за всеки вот за всички в България. Не, никой не е твърдял, че вотът в чужбина ще "оправи България", защото навън излизат всякакви. Да, това е въпрос на права и отнемането им - не само в чужбина, но и в България. Не очаквайте да го оставим просто така." (мнението е взето от Фейсбук)
Всичко, което обикновеният законодател решава, трябва да е съобразено с конституцията
"Има една обща разпоредба в конституцията, която препраща към законодателна уредба на избирателните закон и система. Това значи, че обикновеният законодател може да реши и изборните правила, обаче има една императивна норма - да не се нарушава чл. 10 ("Изборите, националните и местните референдуми се произвеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване"), да няма никакви нарушения на равенството на правото и да няма никакво изключване на групи от това право. Така че всяка конкретна норма може тепърва да се преценява от гледна точка на чл. 10."