- "София прайд" беше хубаво събитие. Видях много горди хора, разнообразна група, в която преимущество имаха жените. А повечето прайдове се състоят предимно от мъже. Беше много добре организирано събитие. Виждаше и много подкрепа от публиката. Не забелязах никакви инциденти, много добра атмосфера... един щастлив прайд.

- Не, прайдът беше точно такъв, какъвто трябва да бъде. Разходка из града, която казва: Ние сме тук и сме горди, искаме равенство. Имаше повече хора, отколкото организаторите мислеха, че ще има. Може би може да има повече активност в зоната на прайда, защото се прекарва доста време там и преди началото на разходката.

- Бях видял туит на лидер на някоя от националистичните организации с призив да се изчистят улиците и бях малко притеснен. Не че може да има протест. Защото протестът е винаги допустим, той е право. Не е задължително да си съгласен с основанията им, но те имат право на протест. По-скоро се притеснявах да няма инциденти. И очаквах по-малко хора. Мислих, че е по-малък прайд от този, който видях. Знам и за трудностите, проблемите които ЛГБТ хората имат тук, особено като се направи сравнение с Холандия.

Те трябва да си помогнат и да се организират по-добре.

Може би бях разочарован, мисля, че това е думата, че, изглежда, няма никой известен човек, никоя знаменитост или политик, или лидер по някакъв начин, който казва открито аз съм гей. Или да обяви подкрепа за тях или за равенството. В моята страна е нормално, ако си актьор, политик, да кажеш, че си гей, но също е нормално да кажеш, че подкрепяш тази общност, че подкрепяш правата на ЛГБТ и борбата им. Бях разочарован, че тук няма никой известен, който да направи това. Това е толкова необходимо.

Не е възможно да няма гей знаменитости. Това може да помогне на други хора да се разкрият, да станат част от общността. Когато някой, който е герой за хората, някой, на когото се възхищаваш, се разкрие, каже, че е гей, това помага на останалите.

- Не знам достатъчно добре ситуацията тук, за да отговоря защо това се случва. Това, което имам като впечатления и опит от други държави, е, че една от причините е религията. Тя не винаги помага. Голяма разлика обикновено има между големите и малките градове и това как се приемат различните. Това се вижда и в Холандия. Вчера някой ме попита кога съм станал толерантен. Аз не мога да отговоря на този въпрос. Защото, не само когато става въпрос за ЛГБТ, още преди Втората световна война имахме гей барове в Амстердам. Но преди и след това евреите са идвали в Амстердам, защото е била позволена тяхната религия, после католици и протестанти идваха в града. Просто в Амстердам почти винаги сме имали ситуация, при която сме казвали: окей, ти може да си различен от мен, но бъди, който искаш. Естествено е имало трудности. Например гей браковете бяха разрешени едва през 2001 година. Но имаме дълга традиция в това да приемаме останалите хора да бъдат такива, каквито са.

- Не можеш да научиш на толерантност някой друг, но можеш да му я покажеш. Ако не знаете, че някой е гей, католик, евреин или мюсюлманин, но все пак харесвате този човек, това може да ви помогнете да осъзнаете, че няма разлика. Холандска поговорка казва: "Това, което не познаваш, не харесваш." Виждайки, че лесбийката е като мен и теб, може да помогне. Ако не познавате хората, може всякакви луди истории и неща да влязат в главата ви за тях.

Холандците не са по-добри от българите, румънците.

Естествено има и още една причина да приемаш хората, такива каквито са. Това е бизнесът. Евреите, католиците – те са правели добър бизнес. Холандците са били по цялото земно кълбо. Та, когато искаш да спечелиш нещо от някой, трябва да научиш нещо от него. Това помага много.

- Именно. Например в Амстердам има много гей барове, гей клубове. Това е индустрия. Има много хора, идващи от всички краища на Европа, защото могат да бъдат такива, каквито си поискат. Да, помага да икономиката да имаш по-отворен ум.

- Не разполагам с данни. Парадът в Амстердам продължава седмица, от събота до неделя. Почти всички хотели са препълнени с хора, дошли от цял свят за събитието. Има много афтър партита, много посещения по барове. Това са хора, които са готови да похарчат много пари.

- В Холандия престъпленията от омраза са наказуеми с 25% по-тежки наказания.

Имаме престъпления от омраза, но за щастие не толкова много. Като през повечето време е само крещене, подвикване. През тази година имаше два инцидента – един в Ротердам, при който две момичета удряха лесбийска двойка, а другият – в източната част на Холандия, при който двама мъже бяха удряни от петима момчета, защото са се държали за ръце. Както виждате, знаем инцидентите, защото не са толкова много. Но сериозни случаи са наистина рядко – няколко пъти в годината най-много. Характерно е, че при тях веднага има вълна от подкрепа и от самата ЛГБТ общност, но и от останалите хора. Например при инцидента с двамата мъже беше организирано веднага шествие с хора, които се държаха за ръце - за да се демонстрира, че е нормално и че всеки има право на това.

- Аз казах и предишния ден на вашите активисти. Може да има много дълъг път пред тях. Ние започнахме преди 40 години, прайдът в София вече е на 10 години и вижте какво сте постигнали. Има дълъг път, но нещата се подобряват.

- Много ще помогне, ако е по-шумна. И ако политиците подкрепят. Това и казах в събота на парада: Щастлив съм да съм тук, че мога да ви подкрепя. Но е толкова по-важно не заместник-кметът на Амстердам да е там, на платформата, а кметът на София. Това е толкова силен сигнал към общността.