Проектът на ГЕРБ за Изборен кодекс с който трябваше да се въведен мажоритарна избирателна система бе отхвърлен на първо четене в парламента. От 220 гласували народни представители "За" бяха само 98, "против" 121, а 1 се въздържа. "За" се обявиха само от ГЕРБ и партия "Воля", но дори и двете партии не бяха осигурили присъствието на всичките си депутати в пленарната зала. ГЕРБ има 95 народни представители, а "Воля" 12.

Със законопроекта на ГЕРБ се предлагаше въвеждането на мажоритарна изборна система с абсолютно мнозинство в два тура чрез създаване на 240 едномандатни изборни района в страната. За българите в чужбина се предвижда да се регистрират предварително по интернет и гласовете им ще се разпределят по "местоживеене" в България.

Според Георги Марков (ГЕРБ) предимство на мажоритарната система е и правенето на по-големи и по-силни мнозинства. "Всички българи искат да е силно управлението. За да е силно управлението, не трябва само можещ премиер и можещи министри. Трябва да има и силно парламентарно мнозинство, защото правителството е еманация на парламента", каза Марков.

Чистата мажоритарна система убива демокрацията, представителността в парламента, плурализма, каза Филип Попов (БСП). Той разказа, че пропорционалната избирателна система е създадена, за да компенсира недостатъците на мажоритарната и е приложена за първи път още през 1889 година в Белгия. "Мажоритарна система води до липса на парламентарно представяне на голям процент от българските гласоподаватели. Системата се прилага в 58 държави по света, повечето от които се намиран в Азия и Африка", каза още Попов. Той смята, че другата опасност от този вид изборна система в България, е че ще раздроби националната политическа система и ще стимулира създаването на регионални и локални партии.

Най-големият проблем в едно законодателството, свързано с изборната система, е районирането, каза Николай Александров от "Обединени патриоти" ("Атака"). Според него това е най-големият капан и клопка, която съществува в такова законодателство. Не мога да се съглася с ГЕРБ, че трябва да приемем промените задължително, макар съдът да казва обратното, и че не трябва да имаме дебати по темата, каза още Александров.

Джейхан Ибрямов (ДПС) добави, че определянето на границите на изборните райони вероятно ще се извърши от администрация, която се подчинява на управляващите. Според него това би увеличило корупционния натиск и няколко гласа ще се окажат решаващи за избор на народни представители. Няма основание да очакваме положителни ефекти върху политическата система, а точно обратното, каза Ибрямов.

Парламентът отхвърли и проектозакона на ДПС за промени в Изборния кодекс. Те предвиждаха отмяна на задължителното гласуване, отпадането на квадратчето "не подкрепям никого", възстановяване на правилата за образуване на избирателни секции извън страната, действали през 2014 г. и 2015 г. и въвеждане на възможността за използването на майчин език по време на предизборната кампания

В изказването си преди гласуването Цветанов увери, че дебатът за мажоритарна избирателна система "ще продължи без значение какво ще решим днес", защото това бил решили избирателите.

Нов Изборен кодекс, внесен във парламента от "Воля" в сряда вечерта ще трябва да бъде разгледан скоро. Той също е за въвеждането на мажоритарна избирателна система, но в още по-екзотичен вариант, който предвижда избирането на 240 народни представители в съществуващите 31 избирателни района с относително мнозинство.

На 30 май Върховният административен съд потвърди, че резултатът от референдума организиран от "Шоуто на Слави" не е задължителен.