Заради липса на политическо решение образователната комисия отказа увеличение на заплатите на учените

Заради липса на политическо решение образователната комисия отказа увеличение на заплатите на учените

През зимата учените отново протестираха заради ниските си заплати и малкото пари за наука.
През зимата учените отново протестираха заради ниските си заплати и малкото пари за наука.
Образователната комисия в парламента отхвърли проект за обвързване на заплатите в Българската академия на науките (БАН) и Селскостопанската академия (ССА) с размера на минималната работна заплата. Предложението, чиито вносители бяха депутатите от "БСП за България", предвиждаше професорите да получават възнаграждение, равно на петорния размер на минималната заплата (б. а. - в момента тя е 460 лв.), а доцентите - четворния размер.
В мотивите на законопроекта е записано, че за м.г. средната брутна заплата в БАН е 776 лв., а в ССА - 730 лв. Не е разписано колко пари биха били необходими за предлаганото увеличение.
На заседанието професори и учени от БАН и водещи университети у нас изказаха различни аргументи в полза на увеличение на заплатите, сред които и че възнагражденията им са в пъти по-ниски от тези на колегите им в западните университет; че на учените от провинцията им се налага да живеят при лоши условия в Студентския град, тъй като не могат да си платят наема в София.
Депутатът от "Обединените патриоти" проф. Станислав Станилов също изрази мнение, че заплатите на учените у нас са много ниски и цитира възнаграждението си от времето, когато е работил в БАН - 1360 лв. без удръжките. Професорът обяви, че увеличението на възнагражденията на учените е въпрос на политическо решение. За него трябвало да се разберат лидерите на големите партии, а финансовото министерство - да направи разчетите.
"Когато гледаме бюджета, тогава трябва да говорим за заплати", заяви председателят на образователната комисия в парламента Милена Дамянова (ГЕРБ).
Образователната комисия одобри на първо четене поправки в закона за развитието на академичния състав, с които се въвеждат единни критерии за кандидатите за научните степенни. Подобен законопроект не успя да мине на второ четене в 43-ия парламент заради разпускането му.
Текстовете предвиждат кандидатите за професори, доценти и главни асистенти да "събират" определен брой точки по обобщени показатели в съответната научна област. Показателите са два вида – наукометрични, които отразяват научните постижения или постижения в художествено-творческата или спортната дейност; и такива, които отразяват постижения в преподавателската дейност. Законопроектът предвижда още научното жури да се произнася, ако получи сигнал за плагиатство.