Проектът на БСП за смесена избирателна система, при която 120 депутати се избират пропорционално, а 120 - мажоритарно, предвижда и промяна на броя на народните представители, които се излъчват от някои от многомандатните избирателни райони (МИР).

Намаляване на мандатите, т.е. на броя депутати, с един се предлага в Благоевград (от 11 на 10), Варна (от 15 на 14) , Ловеч (от 5 на 4), Плевен (от 9 на 8) и Пловдив-област (от 11 на 10). С един повече се предвижда да са народните представители от районите Кърджали (от 5 на 6), Монтана (от 5 на 6), Пазарджик (от 9 на 10), Пловдив-град (от 11 на 12) и Стара Загора (от 11 на 12).

Един от мотивите за предложенията е промяната в населението в тези райони, отчетена при последното преброяване на населението през 2011 г. Другият - броят на депутатите в един многомандатен избирателен район трябва да е четен, за да може след разделянето му от Централната избирателна комисия (ЦИК) на едномандатни от него да се излъчват по равен брой мажоритарно избрани и пропорционално избрани народни представители.

Промяната в броя на мандатите ще предизвика спорове както в БСП, така и при дебат в парламента с другите партии, смятат социалисти. Предвижда се поправките в Изборния кодекс да бъдат обсъдени от парламентарната група на "БСП за България" в четвъртък и след това да бъдат внесени в парламента. Очакванията са законопроектът да бъде разглеждан на първо четене след лятната ваканция. Засега подкрепа на смесената избирателна система официално са заявили само от "Обединените патриоти".

БСП се отказва от идеята гласовете, които неизбран мажоритарен кандидат за депутат получи на парламентарните избори, да бъдат прехвърляни към пропорционалната листа на партията, която го е издигнала. Първоначалните текстове предвиждаха такава възможност, ако кандидатът присъства и в пропорционалната листа, но след дебат тя е отпаднала от финалните текстове на законопроекта.

В последния вариант на текстовете не присъства възможността за преференция, т.е. разместване на кандидати в пропорционалните партийни листи. В момента тя съществува, а прагът е 7% подкрепа.

Проектът за Изборен кодекс на БСП предвижда още уседналост от шест месеца за избор на мажоритарни депутати. В момента такава има за кметските избори. Целта е да се ограничи изборният туризъм, но се очакват спорове и критики най-вече от ДПС, твърдят социалисти.

Друг момент, който може да предизвика спорове, е предложението да няма избирателен район "Чужбина", а българите зад граница да гласуват само за пропорционални листи в района, в който са регистрирани по постоянен адрес. Очаква се да има критики, че така им се отнема част от правото на глас.

Трети спорен момент е идеята на БСП Централната избирателна комисия да определи границите на едномандатните избирателни район в многомандатния. От ГЕРБ предлагаха с тази задача да се натовари президентството.

Проектът на БСП за поправки в Изборния кодекс и въвеждане на смесена избирателна система бе одобрен от Националния съвет на партията в края на юни, но само с 53 гласа "за" от общо 94-а гласували при над 160 членове на съвета.

След това бе подложен на дебат с експерти и обсъждане в парламентарната група на левицата, където според запознати претърпял критики. Основната от тях е заради мнението на социалисти, че мажоритарният вот обслужва партии като ГЕРБ, тъй като след частичните мажоритарни избори през 2009 г. имало основания да се смята, че мажоритарните кандидати на БСП трудно могат да бъдат избрани. През 2009 г. мажоритарни депутати в парламента вкараха само ГЕРБ и ДПС.

Мотивът на Корнелия Нинова да предложи БСП да напише законопроект за смесена избирателна система е да се отговори на очакванията на хората, участвали в инициирания от "Шоуто на Слави" референдум. Мнозинството поиска мажоритарен избор на народни представители в два тура, а ГЕРБ внесе такъв законопроект, който бе отхвърлен на първо четене.