Парламентът прие на първо четене минимални национални изисквания към кандидатите за придобиване на научна степен и заемане на академична длъжност. "За" поправките в закона за развитието на академичния състав, чиито вносители са ГЕРБ и "Обединените патриоти", днес гласуваха 110 народни представители, девет бяха "против", а 68 се въздържаха.

Текстовете въвеждат критерии по обективни показатели за кандидатите за професори, доценти и главни асистенти, както и за образователно-научна степен "доктор" и за научна степен "доктор на науките". Те повтарят законопроект, който бе приет на първо четене от 43-ия парламент, но не бе обсъждан на второ четене, тъй като бяха свикани предсрочни парламентарни избори.

След закриването Висшата атестационна комисия (ВАК) към Министерския съвет през 2010 г. университетите сами разписват процедурите и критериите за хабилитиране. Така според опозицията се е стигнало до увеличаване на броя на хабилитираните лица. Според председателя на образователната комисия в парламента Милена Дамянова (ГЕРБ) разликата в числата не е голяма, но промените са важни, за да върнат доверието в системата.

Днес на първо четене се прие кандидатите за професори, доценти и главни асистенти да "събират" определен брой точки по обобщени показатели в съответната научна област. Показателите са два вида – наукометрични, които отразяват научните постижения или постижения в художествено-творческата или спортната дейност; и такива, които отразяват постижения в преподавателската дейност. Към тях университетите ще добавят допълнителни критерии. Оценяващ ще бъде научно жури, което според БСП трябва да се избира на случаен принцип.

На първо четене депутатите одобриха и процедура за проверка за плагиатство, която ще се прави от научното жури, както и от ръководствата на университетите и академиите. От думите на депутата от "Обединени патриоти" проф. Станислав Станилов се разбра, че между първо и второ четене ще се водят преговори с академичната общност проверката за плагиатство да се прави от постоянно действаща комисия.

Парламентът отхвърли законопроект на БСП за увеличение на заплатите в Българската академия на науките (БАН) и Селскостопанската академия (ССА) чрез обвързването им с размера на минималната работна заплата. Според депутата от левицата Стоян Мирчев учените в България са пример за работещи бедни и са нужни базови финансови нива, за да бъдат задържани младите учени в България. Той определи отношението на управляващите към науката като геноцид. Милена Дамянова от ГЕРБ обясни, че ректори са против увеличението на заплатите, което щяло да доведе до увеличение на таксите за обучение на студенти.