Пет партии призоваха Радев да наложи вето на два съдебни закона

Извънпарламентарните политически формации "Да, България", ДСБ, ДЕОС, "Зелените" и БЗНС поискаха от президента Румен Радев да наложи вето на наскоро приетите Закон за съдебната власт и Наказателно-процесуален кодекс (НПК). Преди два дни най-голямата магистратска организация в България – Съюзът на съдиите, също призова държавния глава за вето върху законите.
Политическите сили посочват разпоредбата в Закона за съдебната власт (ЗСВ), свързана с отстраняване от длъжност на магистрат при привличането му като обвиняем за тежко умишлено престъпление. Изтъкват, че чрез нея начин магистратите се третират по-тежко от държавните служители.
"Тази разширена възможност за отстраняване на магистратите, поставя в силна зависимост съдийското съсловие от дейността на прокуратурата", смятат петте партии. "Отстраняването от длъжност на съдия единствено по усмотрение на прокурора е недопустимо накърняване на независимостта на българския съд", мотивират се още те. Според политическите сили посочените в ЗСВ мотиви "засилване на гаранциите за независимост и безпристрастност на съдиите, прокурорите и следователите" остават само декларативни.
"Предложените от ГЕРБ и приети от Народното събрание изменения и допълнения ще доведат до обратния ефект, а именно накърняване на независимостта на магистратите, репресии от страна на политически и разследващи органи спрямо магистрати, както и до капсулиране на магистратската общност", смятат формациите.
По отношение на НПК те се обявяват и против преместването на делата за корупция в специализирания съд. "Към днешна дата не е извършван качествен анализ на работата на Специализирания наказателен съд, който да покаже еднозначно, дали този съд е по-подготвен да се справи с делата за корупционни престъпления на политици, магистрати и висши държавни служители. Без такъв анализ промяната изглежда самоцелна и буди съмнения за фаворизиране на този съд от политическата власт", мотивират се те. Посочват, че съдиите от Софийския градски съд имат натрупан опит по такива дела, докато "Специализираният наказателен съд е превърнат в административно гише за искания за използване на СРС-та, а същинската правораздавателна дейност е намалена до минимум".
" Ако предложените промени в Наказателно-процесуалния кодекс бъдат гласувани и на второ четене, то 18-те състава на Специализирания наказателен съд ще решават дела в трите най-рискови за българското общество области", предупреждават политическите формации.
Те също са против въвеждането на института на разпоредително открито заседание в наказателния процес. Според тях това е излишно и само ще усложни делата. "Противно на установената практика по този законопроект не е потърсено становището на Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианската комисия) и законодателят не е посочил мотиви за това. Съответно, няма оценка за това дали настоящото законодателно решение отговаря на Европейските стандарти, така както са въведени в Европейската конвенция по правата на човека и тълкувани от Европейския съд по правата на човека в Страсбург", мотивират се формациите.