Третият кабинет "Борисов" е оценяван от българите като успешен в четири направления: строежа на магистрали, външната политика, туризма и образованието. Най-големите му неуспехи са в областите вътрешен ред и сигурност, здравеопазване и правосъдие. Повечето от министрите запазват положителен рейтинг, като най-висока оценка получава вицепремиерът Томислав Дончев, а най-ниска - правосъдният министър Цецка Цачева.

Още от проучването: ГЕРБ запазва електорална преднина от 6% пред БСП Президентът започва леко да губи подкрепа Всеки втори не вярва в борбата с корупцията по високите етажи на властта

Въпреки критиките, цялостното желание за нормализиране на ситуацията у нас доминира над стремежа към засилване на политическата конфронтация и преобладаващата част от хората предпочитат правителството да изкара пълния си мандат.

Това сочат данните от редовното проучване на обществено-политическите нагласи на социологическата агенция "Алфа Рисърч". Допитването е направено между 13 и 20 септември чрез пряко стандартизирано интервю сред представителна извадка от 1030 пълнолетни жители от цялата страна.

Според анкетираните се очертават четири успешни направления в работата на кабинета. На първо място е инфраструктурата (51%) с предприетите стъпки по изграждането на автомагистралите "Хемус", "Струма" и въвеждане на ТОЛ система, обобщават от агенцията. Следват външната политика (43%) с активността за подобряване на отношенията с Македония и страните от Западните Балкани и туризмът (42%) с усилията за привличане на повече туристи и осигуряване на по-добър туристически продукт. На четвърта позиция, според оценките на анкетираните, е образование (31%) с мерките за повишаване на учителските заплати и намаляване на отпадналите от училище деца.

Втора група оформят сферите с по-ниска оценка за показаните до момента резултати, но с подкрепа за заявените приоритети. Сред тях социолозите отчитат: финанси (25% от попитаните смятат, че правителството се справя успешно със събираемостта на данъците и борбата с контрабандата), земеделие (21%), отбрана (17%), енергетика (17%).

През септември правителството запазва положителните си оценки почти без промяна (21%). Те обаче са съпроводени от по-съществен ръст в дела на неговите противници: от 33% до 38%, сочат данните. Твърдо зад кабинета застават единствено привържениците на ГЕРБ (49%).

Доста по-различна е картината сред избирателите на коалиционния партньор "Обединени патриоти" – едва 13% от тях изказват одобрение за работата на кабинета, срещу 41% неодобрение.

Както и в началото на мандата, положителните оценки за премиера са 32% срещу 39% отрицателни. В персонален план той привлича основно избиратели на ГЕРБ, а в по-малка степен - привърженици на "Обединените патриоти", "Воля", извънпарламентарната десница.

Разгледана по сфери на дейност и степен на изпълнение на предизборни приоритети, оценката за работата на правителството е по-диференцирана и показва ясно както одобряваните, така и дефицитните политики, посочват социолозите. Половината от членовете на кабинета, предимно ангажирани с оценявани като успешни ресори, имат положителен индекс за дейността си.

Във второ поредно проучване най-одобряван е вицепремиерът Томислав Дончев (индекс от 16.4). Втори е вицепремиерът и военен министър Красимир Каракачанов (индекс 10.9), а трети - спортният Красен Кралев (индекс 10.2). От челната тройка, която "Алфа Рисърч" отчете в предишното си проучване през юни, отпада министърът за българското председателство на Евросъюза Лиляна Павлова, която е заменена от Каракачанов.

След тях с по-ниски, но преобладаващо положителни, оценки са министърът за българското европредседателство Лиляна Павлова (5.1), външният Екатерина Захариева (4.5), транспортният Ивайло Московски (4.0), министърът на туризма Николина Ангелкова (3.6), регионалният Николай Нанков (1.7), финансовият Владислав Горанов (0.3), енергийния Теменужка Петкова (0.1).

Тройката в дъното на таблицата попълват министри, чиято работа през първите месеци на мандата бе съпътствана от скандали със силен обществен отзвук: министърът на околната среда Нено Димов (индекс от -10.3), икономическият Емил Караниколов (-10.5), правосъдният Цецка Цачева (-16.8).

Липсата на адекватни политики в най-критично оценяваните ресори от дейността на кабинета е потенциален риск за неговата стабилност, но към момента този риск отстъпва на заден план пред притесненията от ескалацията на напрежението в света, коментират социолозите. В съотношение 38% към 62% анкетираните възприемат ситуацията в България като спокойна и стабилна, докато във външно-политически план тревогите са много по-високи – 20% към 79%.

Като резултат, въпреки критиките, цялостното желание за нормализиране на ситуацията у нас доминира над стремежа към засилване на политическата конфронтация. Което намира израз в нагласата на 61% от пълнолетните българи настоящото правителство да изкара пълния си четиригодишен мандат, вместо провеждането на нови избори.