С 14 гласа "за" (ГЕРБ, Обединени патриоти и ДПС) и 7 гласа "против" парламентарната комисия по правни въпроси подкрепи на първо четене антикорупционния закон на ГЕРБ. Огледално бе гласуването за проекта на БСП, който събра 7 гласа "за" и 14 "въздържал се".

Проектът на управляващите - в лицето на ГЕРБ, бе представен от правосъдния министър Цецка Цачева, а този на левицата - от депутата Крум Зарков. Основните две разлики в проектите са, че този на БСП предвижда бъдещият антикорупционен орган да има разследващи функции, а председателят му да се назначава от президента, докато от партията на премиера Бойко Борисов настояват той да се избира от Народното събрание. Повече за приликите и разликите четете тук.

Зарков обясни, че докато в партията му са писали проекта са търсили ясен отговор на ясен въпрос. Въпросът е защо и гражданите, и европейските ни партньори имат усещането, че корупцията в България не се наказва. Отговорът бил, защото няма осъдителни присъди за корупционни престъпления. И след като главните прокурори - не само Сотир Цацаров, а и предшествениците му, са се изказвали, че нямат успех в съда с борбата с корупцията, защото до прокурорските бюра не стигали качествени разследвания и доказателства, от БСП намерили решението - разследващи функции на новия антикорупционен орган. Депутатът от левицата разкритикува и проекта на ГЕРБ като заяви, че предвидената в него превенция спрямо висши длъжностни лица звучала анекдотично. Защото мястото на превенцията било в училищата например.

Иначе дискусията по двата проекта започна с въпрос от народния представител на ГЕРБ Димитър Лазаров дали комисията трябва изобщо да се заминава с проекта на БСП, тъй като в Закона за нормативните актове е записано, че не се разглеждат закони, който нямат финансова обосновка. Отговориха му трима депутати то БСП, които дадоха примери с подкрепени преди проекти от комисията, които също са нямали такава обосновка. Зарков, Явор Божанков и Пенчо Милков посочиха проекта за изменение на Закона за съдебната власт, където имало девет реда финансова обосновка, точно колкото в антикорупционния проект на БСП. Както и Избирателния кодекс, където било записано само, че промените "ще струват значителни средства."

След това споровете преминаха по същество на разликите в двата проекта. Зарков заяви, че най-лошият вариант било ръководителят на антикорупционния орган да се назначава от парламента, където средата била отровна и не можело органът да се слага на килима в парламента. Отговори му Христиан Митев (Обединени патриоти), който заяви че с отровни среди не се занимава, както и с токсични. Не намира парламентът за такава и че явно отровна била атмосферата в левицата.

Хамид Хамид от ДПС заяви, че партията му няма да подкрепи закон, при който шефът на антикорупционния орган не се назначава от парламента. Той се обърна към Зарков с това, че корупцията не е само в парламента, а навсякъде, където има власт. И този орган не трябва да става средство за политическа репресия, както било в Румъния. Негови познати му разказали, че "Кьовеши (Лаура Кьовеши - ръководителят на антикорупционната прокуратура в Румъния - бел.ред.) се оказа кьорфишек".

По време на дискусията депутатът от БСП Зарков продължи към критиките за проекта на ГЕРБ, който включва към дейностите на антикорупционния орган редица престъпления, не само корупцията. "Като се занимава с много неща, означава че не се занимава с нищо", аргументира се той. Даде и пример с това, че органът ще установява конфликт на интереси, което е административно нарушение и корупция, което е престъпление. "Като правим тази амалгама - бъркаме", обясни още Зарков.