Законопроектът на депутатите от ДПС Делян Пеевски, Йордан Цонев и Хамид Хамид за промени в Закона за банковата несъстоятелност предвижда обратно действие за сделки, свързани с имущество на Корпоративна търговска банка, която изпадна в неплатежоспособност през юни 2014 г.

Днес проектът на тримата депутати беше внесен в деловодството на Народното събрание, а Пеевски, който е бивш съдружник на мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев, в писмено изявление нарече банката "пирамида" и даде прогноза, че гласуването на измененията ще покаже кой от депутатите е национално отговорен, а кой - принадлежи към "политико-олигархичен кръг, забогатял незаконно по време на прехода и бандитската приватизация".

Според вносителите заинтересовани от измененията са всички български граждани, приемането им не е свързано с допълнителни финансови средства и дори обратното - цели да възстанови на държавата и гражданите откраднатото.

От текстовете в законопроекта се разбира, че разпоредбите в него ще имат обратна сила. Извършените от квесторите, временните и постоянните синдици на Корпоративна търговска банка АД - в несъстоятелност, в периода от поставянето й под специален надзор до момента на започване на осребряване имуществото на банката заличавания на учредени от длъжници или от трети лица в полза на банката обезщетения, са нищожни, гласи един от текстовете.

Вносителите предлагат "всяко прехвърляне на акции и дялове от търговски дружества, извършено от длъжник на банката след датата на поставяне на КТБ под специален надзор, (да) е недействително по отношение на банката и на кредиторите на несъстоятелността".

Друг параграф предвижда законът да се прилага и към откритите към датата на влизането му в сила производства по несъстоятелност.

Недействителна по отношение на банката и на кредиторите е всяка сделка, при която вземане с произход от банката е прехвърлено на трето лице (независимо от броя на прехвърлянията), ако в резултат в патримониума на лицето, разпоредило се с вземането, не е постъпило в разумен срок имущество, съразмерно на прехвърленото вземане, е записано в проектозакона. Разумен е срок не по-дълъг от 6 месеца, според вносителите.

Те предлагат срокът, в който синдиците или фондът за гарантиране на влоговете могат да предявят искове пред съда по несъстоятелността за обявяване на недействителността на сделка, да се увеличи от три на пет години.

В мотивите към нормативния акт тримата депутати от ДПС изтъкват, че КТБ е функционирала като финансова пирамида по начин и чрез схеми, които възпрепятстват или съществено затрудняват възможността на синдиците да достигнат активите, купени непряко с пари от банката.

Те напомнят схемата, по която КТБ е кредитирала множество кухи фирми, които са предоставяли заеми на други, също кухи, а те на трети и четвърти като последното дружество във веригата с парите е получавало определен актив, който не е заложен пряко в банката. При тази схема синдиците не разполагат с ефективен юридически способ да интервенират в последното дружество и срещу придобития от това дружество актив, пишат вносителите.

Те описват и "крайно порочната практика - трети лица без връзка с КТБ, да придобиват фиктивно чрез цесии от последните по веригата кухи фирми вземанията им срещу дружества, притежаващи реални активи. Целта е впоследствие третото лице да предяви по съдебен ред вземането срещу дружеството с реални активи и/или иска откриване на производство по несъстоятелност на същото дружество".

Без вносителите да са посочили конкретен пример, в описания казус личи ситуацията, в която изпадна оръжейният завод "Дунарит". Русенската компания беше останала под контрола на близки до мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев лица. В началото на 2016 г. те успяха да овладеят прекия й собственик - "Кемира", и договориха чрез увеличение на капитала с 60 млн. лв. владението над оръжейния завод да премине към конкурента му "Емко" на Емилиян Гебрев. Офшорката "Виафот" (според "Капитал - свързана с Пеевски, а според министъра на икономиката - с Цветан Василев) се обяви за кредитор и блокира сделката. Държавата изкупи дълга (който междувременно беше прехвърлен от "Виафот" на друго кухо дружество) в размер на 50 млн. лв., след което "Дунарит" се разплати с нея. Сега казусът със собствеността се решава в съда.