Кой е Пламен Георгиев - кандидат на управляващите за шеф на новия антикорупционен орган
Във вторник депутатите от Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика ще изслушат кандидатите за председател на новия антикорупционен орган. Двама са претендентите да оглавят структурата, чието пълно име е Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ). Изборът от парламента вероятно ще е също следващата седмица. Кой е Николай Николов, номиниран за поста от БСП, вижте тук.
Информацията, че управляващите са харесали Пламен Георгиев да бъде новият шеф на антикорупционната комисия, се появи преди няколко месеца - още при обсъждането на законопроекта, с който се създаде и новият орган. За да има избран ръководител на комисията, който впоследствие ще предложи на депутатите и останалите четирима членове, е необходимо обикновено мнозинство. Фактът, че зад номинацията на Георгиев застанаха официално управляващите от ГЕРБ и "Обединени патриоти", говори, че
най-вероятно бившият прокурор ще бъде избран
за поста (двете партии имат достатъчно гласове за това).
Изборът на шеф на новата структура, за която управляващите твърдят, че ще бори корупцията по високите етажи на властта, е от ключово значение. Новият орган получи много силови правомощия, от които могат да бъдат засегнати не само висши държавни служители, но и граждани, и бизнеси. Освен това мандатът на председателя на антикорупционната комисия е шест години – вторият най-дълъг след този на главния прокурор и на председателите на върховните съдилища.
Един въпрос от дейността на комисията, която Пламен Георгиев оглавява в момента – тази за незаконно придобито имущество, стои без отговор от две седмици. А именно какви са причините комисията да освободи през 2015 година обезпечения на подсъдимата за пране на пари у нас Елизабет Елена вон Месинг 23 млн. лева. В петък стана известно, че неправителствената организация "Антикорупционен фонд" е сезирала прокуратурата по случая. От ресорната комисия в парламента, която ще проведе изслушването във вторник, все още няма коментар по темата. Безмълвен е и самият Георгиев, както и комисията.
Кой е Пламен Георгиев
Пламен Георгиев е роден през 1976 година в София. Завършва право в Софийския университет "Св. Климент Охридски" през 2001 година. Кариерата му започва в Столичната следствена служба през 2002 година, където остава в отдела за разследване на стопански и криминални престъпления до 2005 година. След това за година е прокурор в Софийската районна прокуратура. През 2008 г. Георгиев прави неуспешен опит да стане съдия, но не се класира, а през 2009 година е командирован в градската прокуратура.
След това стига до Върховната касационна прокуратура, където става част от специализирания екип за корупционни престъпления. Сред делата, по които работи, са тези за "Софийски имоти", завършили с оправдателни присъди, разследването срещу кмета на Кърджали Хасан Азис, което беше върнато от съда на прокуратурата, а впоследствие беше прекратено, депутатите от ДПС Митхат Табаков и Гюнай Сефер.
От този период най-ключовото дело, по което Георгиев работи и което така и не стига до съд, е скандалът с подслушването на покойния директор на Агенция "Митници" Ваньо Танов. Разговорите му с тогавашния министър на финансите Симеон Дянков, неговия заместник Владислав Горанов и тогавашния зам.-директор на Агенция "Митници" Антоний Странджев изтекоха в медиите.
От публикуваните телефонни разговори между тях се разбираше, че е имало опит за натиск в проверките, които митничарите са правили в пивоварна на покойния вече бизнесмен Михаил Михов - Мишо Бирата. Разрешението за подслушването на Ваньо Танов е било поискано именно от прокурор Пламен Георгиев, който го прави в проверката по сигнал, че ген. Танов е замесен в контрабанда.
Въпреки съмненията за намеса в работата на митниците, които разговорите пораждат, записите са унищожени и за тях не е изготвено т.нар. веществено доказателствено средство, което би позволило трансформирането им в доказателства, по които да се проведе разследване. Делото срещу Танов е прекратено.
В края на 2011 година Пламен Георгиев печели конкурс за прокурор в Специализираната прокуратура и дори е номиниран за неин зам.-началник. Пост, който не успява да заеме, защото Георгиев е поканен за заместник-министър на правосъдието по времето на Диана Ковачева (която оглави ведомството, след като Маргарита Попова стана вицепрезидент).
Георгиев остава в правосъдното ведомство, където отговаря за затворите, до януари 2013 година. Месец преди първият кабинет на Бойко Борисов да подаде оставка, в рамките на един ден Георгиев е освободен като зам.-министър на правосъдието, възстановен като прокурор в Специализираната прокуратура, освободен от поста и назначен от премиера за председател на Комисията за незаконно придобито имущество. Година по-рано законът, по който работи тази структура, е бил поправен от депутатите.
Според вносителите на номинацията на Георгиев именно качествата, които той е показал като ръководител на комисията, го правят годен да бъде начело на новата структура. ГЕРБ и "Обединени патриоти" пишат в своите мотиви, че Георгиев притежава "професионален опит, авторитет и доказано желание да се бори срещу организираната престъпност, проявите на корупционно поведение, защитата на правата на гражданите".
Концепцията: трябват ми служители, които да бъдат проверени за почтеност
"Намирам за изключително важно борбата с корупцията да започне първо вътре в системата - на новата антикорупционна комисия, която е гаранция, че само честни и почтени хора ще прилагат антикорупционния закон. Към настоящия момент с моя заповед работна група разработва правилата, по които ще се извършват проверките за почтеност", пише в концепцията на Пламен Георгиев. "Капитал" цитира служители от отделните администрации на новото звено, които са разтревожени от предстоящата проверка най-вече заради невъзможността да оборят негативните резултати със законови средства.
Георгиев иска и сграда за новата комисия, и още по-голям щат. Въпреки че в новия орган ще се влеят пет отделни административни структури, всяка със своите служители, Георгиев смята, че това няма да е достатъчно. Мотивите му са, че с новия закон се разширява обхватът на лицата, които са задължени да подават декларации за доходите и имуществото си, а новата комисия ще има изцяло нови функции, които обаче не са изброени.
Според Георгиев само за дейността по отнемане на незаконно имущество ще е необходимо увеличаване на щата до 414 души в новия орган (в КОНПИ в момента работят над 300 души) с уговорката да се обезпечат и средства те да бъдат заети.