Тайната визита на Никсън
Все по-яростни стават призивите за импийчмънт на Доналд Тръмп. Имах уникалния шанс да отразявам посещението в България на Ричард Никсън. Президентът, който си подаде оставката, за да избегне тази процедура.
За съжаление тогава, преди 36 години, не успях да се нарадвам на тази възможност. Някой реши, и досега не мога да си обясня кой и защо, частната тридневна визита на 37-ия президент на САЩ /1969 - 1974 г./ да бъде запазена в тайна.
Освен официалния бюлетин на БТА, за който бяха абонирани вестниците, радиото и телевизията, агенцията издаваше и още два - тайни. "Черният" беше предназначен за членовете на Централния комитет на Комунистическата партия, а "Червеният" - за още по-тесен кръг - членове и кандидат-членове на Политбюро и секретари на ЦК. Репортажите ми видяха "бял свят" само в тях и в емисиите за чужбина, където посещението нямаше как да се скрие. В България не се разбра за него.
Вечерта, преди да дойде Никсън /1-3 юли 1982-а/, главният директор на БТА Боян Трайков ни извика с фоторепортера Димитър Викторов, за да ни предупреди много-много да не разказваме за него.
Експрезидента трябваше да посрещнем в Русе, но в последния момент ни отклониха за Дуранкулак. Беше изключително забавно да се види Никсън на живо, същият, с дългия нос, както го бях гледал по телевизията във връзка с аферата "Уотъргейт". Целият свят гърмеше как хора на Никсън се опитали да монтират електронни "бръмбари" в щаб-квартирата на Демократическата партия за президентските избори в хотел "Уотъргейт". Скандалът беше толкова жесток, че Конгресът на САЩ откри формална процедура по импийчмънт. За да избегне унизителния край, Никсън подаде оставка.
На посрещането бяхме само Любен Гоцев, заместник-министър на външните работи, кадрови дипломат и кадрови разузнавач, дългогодишен резидент на Държавна сигурност във Вашингтон, когото спрягат като главен кукловод на държавата, преводачката Елена Поптодорова, днес вицепрезидент на Атлантическия клуб, Митко Викторов и аз. Е, и доста ченгета.
Публична тайна беше, че Тодор Живков по причини, известни само на него и на руснаците, много силно желае действащ американски президент да гостува в България. Това не се бе случвало никога, нито по царско, нито по комунистическо време. Още повече че и дипломатическите отношения са били прекъснати още през 1950 година след процеса срещу Трайчо Костов.
През 1974 година по вицепремиера Иван Попов Тодор Живков изпраща телеграма с покана президентът Джералд Форд да посети България. По съвет на Хенри Кисинджър Форд дипломатично я отхвърля с извинението: "Програмата ми в момента не позволява, но със сигурност ще имам предвид Вашата покана с надеждата, че може да я приема по-късно".
Няколко месеца след разочароващия отговор Живков и Форд се засичат на Общоевропейското съвещание за сигурност и сътрудничество в Хелзинки. Както разказва в мемоарите си Иван Славков, неговият зет, Живков е подхвърлил на Форд: "Летите над нас, ама не кацате". Всички се разсмели, а Форд отговорил: "И това ще стане".
Стана. Президентите Бил Клинтън и Джордж Буш посетиха България.
През 1982 г. визитата на 37-мия президент на САЩ, макар и вече бивш, беше все пак някаква утеха за "Първия". Тя започна с обиколка с хеликоптер над Добруджа, комбината в Девня и курортите Албена и Слънчев бряг. Може би от възпитание, но Никсън каза пред моя микрофон, че е впечатлен от туризма, промишлеността и селското ни стопанство. След тържествен обяд в Евксиноград се проведоха и разговори на "четири очи" между Живков и Никсън.
Всъщност очите бяха шест, защото по изрично настояване на американския президент на тях присъстваше само преводачката Елена Поптодорова. Любен Гоцев остана отвън. Дали това имаше нещо общо с поразителната дипломатическа кариера на Поптодорова, отвела я и до посланик на България в САЩ, не се наемам да гадая. От България Никсън, който беше придружаван само от зет си, замина за Прага.
Пресата на Запад дълго време се опитваше да гадае каква е била истинската цел на частната визита. Тук битува представата заради "Уотъргейт", че Никсън е някакъв дребен мошеник. Истината е, че в екип с Хенри Кисинджър той беше изключително успешен политик, особено на арената на геополитиката. Никсън спря войната във Виетнам и с поразително ловка и гъвкава "пинг-понг" дипломация помогна да се откъсне Китай от съветската сфера на влияние, което коренно промени баланса на силите в света.
Рейгън обра плодовете на политиката, започната още по негово време. Един американски вестник тогава, май беше "Вашингтон пост", предположи, че експрезидентът е сондирал за Рейгън дали България и Чехословакия могат да бъдат откъснати лесно от съветската сфера.
Като чета паметната записка от разговорите му с Живков в Евксиноград, в която той подчертава, че Рейгън не държи България, Чехословакия, Полша да престанат да бъдат социалистически държави, а иска те да се превърнат в отворени общества, съм склонен да се съглася с "Вашингтон пост".
Както стана ясно само седем години след визитата, двете понятия "социализъм" и "отворено общество" са просто несъвместими.