Народното събрание ще разгледа на второ четене днес спешните промени в Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество. Техен вносител е председателят на правната комисия в парламента Данаил Кирилов (ГЕРБ).

Измененията бяха внесени миналия понеделник и още в сряда бяха приети на първо четене от комисията по правни въпроси. Законопроектът беше публикуван на сайта на парламента веднага след тълкувателното решение на Върховния касационен съд (ВКС), свързано с гражданската конфискация. То постанови, че прекратяването на наказателното производство - обвинението, по което е станало повод за проверка на имуществото, е абсолютна пречка да се води дело за конфискация. Решението засяга стария антикорупционен закон, по който обаче са заведени над 300 дела за отнемане на имущество. По изчисления на председателя на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) Пламен Георгиев заради тълкуванието на прекратяване подлежат около 20 дела за над 20 млн. лв.

Сред тях е и процедурата за отнемане срещу бившия зам.-председател на ДПС и парламента Христо Бисеров. Тя беше прекратена от Софийския градски съд (СГС) след тълкувателното решение на върховния съд, защото Бисеров беше окончателно оправдан по наказателното дело за неплатени данъци и недекларирани сделки. Производството за прекратяване на процедурата по конфискация обаче е висящо, защото антикорупционната комисия има право да го обжалва. Ако внесеният от Кирилов законопроект бъде окончателно приет от депутатите, това и други дела няма да бъдат прекратени. В случая става дума за процесуалния живот на делата за конфискация по стария антикорупционен закон, които ще бъдат допуснати за разглеждане от съда. Дали обаче ще бъдат основателни и ще доведат до реална конфискация е въпрос на съдебна преценка за всеки случай поотделно.

От Европейската комисия (ЕК) са потвърдили пред "Капитал", че шефът ѝ Франс Тимерманс и премиерът Бойко Борисов са разговаряли за законовите поправки за конфискацията. ЕК припомня, че институцията е "давала препоръки в контекста на борбата с организираната престъпност, които се отнасят до режима на конфискация, и те са били следвани. Ние ще продължим да следим развитието в тази светлина". От дипломатичния ѝ отговор се разбира само, че комисията е дала препоръки към последните промени в закона за конфискацията и сега очаква те да бъдат спазени. Това обаче се различава от получената "пълна подкрепа", за която говори Борисов.

Вчера при обсъждане на проекта на второ четене в правната комисия Кирилов изненадващо оттегли две от спорните изменения - идеята си за вечните проверки на антикорупционната комисия и за обратното действие на промените. Председателят на правната комисия се отказа от разпоредбата, чийто текст гласи: "Неспазването на срока за извършване на проверка по чл. 112, ал. 1 не води до прекратяване на производството пред съда, не е основание за недопустимост на исковете по ал. 1 и не погасява материалното право на държавата за отнемане на незаконно придобитото имущество". Аргументът му бе да се намалят внушенията и коментарите в публичното пространство за въвеждането на вечни проверки от антикорупционната комисия. Кирилов оттегли и предложението, според което тези спешни промени ще влязат в сила с обратна дата - от януари 2018 г., когато е приет новият антикорупционен закон.

Правната комисия реши, че всички заверени от стария закон случаи ще се довършат по новия закон. При него прекратяването на наказателното дело не води до прекратяване на конфискацията.

Против изменението гласуваха само депутатите от БСП. За аргумент те използваха сравнение с процедура по Данъчно-осигурително процесуалния кодекс (ДОПК), при която доходи, върху които не е платен данък, не се отнемат в полза на държавата, а притежателят им се глобява и се изисква от него да ги плати. Мотивът на народните представители от левицата е, че имущество може да е с неясен извършител, защото собственикът им е добър бизнесмен и финансист и само за останалите хора парите му да изглеждат с неясен източник. Освен това проверяваният може да бъде "немарлив" и да не може да докаже стриктно произхода на средствата си, но това да не прави от тях "придобито по престъпен начин". Затова от БСП заявиха, че не може да се приравняват парите на признат от съда човек за невиновен в престъпление, за което е обвинен и заради което е започнала конфискацията, с парите на осъден престъпник.

На вчерашното заседание на комисията реплика от Крум Зарков от БСП разгневи Данаил Кирилов, които за първи път посочи две имена - на бизнесмените Огнян Донев и Гриша Ганчев, проверките срещу които по негова неофициална информация можело да бъдат прекратени заради тълкувателното решение на ВКС. Със споменаването им Кирилов искаше да аргументира защо бърза с промените в антикорупционния закон, като обвини БСП, че пазят олигарсите. Шефът на КПКОНПИ Пламен Георгиев отказа да потвърди тази информация, защото няма право да говори по висящи проверки. Той уточни единствено, че искове за конфискация срещу Донев и Ганчев не са внасяни в съда. Сред изрежданите от Георгиев дела обаче, които подлежат на прекратяване заради тълкуванието на ВКС, има и висящи проверки на комисията, които не са стигнали до съд.