ГЕРБ, ДПС и Патриотите не искат да виждате тези резултати
Помните ли как партиите се превръщаха във филми, книги, песни, животни и други образи, за да могат медиите да информират как се движат резултатите от гласуването по време на изборния ден, като стоят на ръба на закона? Тази форма беше почти изоставена и след становище на Централната избирателна комисия, направено по искане на голяма група медии още през 2014 г., беше заменена с директно съобщаване на данни, но само в социалните мрежи, защото това не е нарушение на Изборния кодекс.
На предстоящите евроизбори обаче е сложено и това ограничение. Със среднощна "грешка" - поправка, парламентът е забранил на медиите да оповестяват резултати в изборния ден на страниците си във фейсбук, туитър и други подобни социални мрежи при последните промени на Изборния кодекс през февруари тази година. Предложената от НФСБ промяна е отхвърлена в комисия, но часове по-късно в пленарна зала е представено, че правна комисия я е одобрила.
Парадоксално е, че след като от ГЕРБ първоначално предложиха отпадане на тази забрана, после са подкрепили по-строги ограничения. За тях освен управляващата партия са гласували и от ДПС и "патриотите", чийто представител е направил предложението и в зала, въпреки че комисията преди това го е отхвърлила. Депутатите от БСП, които настояваха забраната за оповестяване да остане, пък са гласували против поправката, защото не подкрепяха промени в Изборния кодекс, които не са направени от тях.
Че има нови разпоредби на закона допреди два дни не бяха разбрали и в Централната избирателна комисия (ЦИК). Във вторник от ЦИК обясниха пред "Дневник", че няма как да контролират социалните мрежи и ще санкционират медии само ако в публикация в социалните мрежи има линк към материал на сайта на медията.
За и против прозрачността
За съобщаването на данни, докато тече гласуването, има аргументи за и против. Редовно около избори темата преминава през спорове, но без сериозен дебат. Такъв липсваше и при предложението на ГЕРБ през февруари тази година. Водещият мотив на управляващите беше, че така и така се заобикаля - да се отмени.
И извън парламента противници на обявяването твърдят, че така можело да се повлияе на резултата - като видят избирателите как се движат гласовете за партия, която подкрепят или не подкрепят - да отидат или да не отидат да гласуват. Друга тема е въпросът с източника на проучванията и доколко такива публикации могат лесно да разпространят фалшиви данни и да предизвикат заблуда. Но ако съобщаването е уредено с изисквания да се посочва от какво проучване са данните - това по-лесно ще бъде избегнато.
При обсъждането на предложението на ГЕРБ за отпадане на забраната тази година Хамид Хамид от ДПС обясни, че забраната трябва да остане заради фалшивите новини. Според него с публикуване на социологически данни в 17.00 часа медиите могат да обърнат резултата от изборите - "кой ще поеме отговорността тогава". Той не обясни как точно може да се преобърне.
Напротив непрозрачността може да работи само в полза на контролирания вот и използването му. На практика партиите следят данните през целия ден и могат да действат спрямо тази информация. Тоест всички, които могат да активират допълнително гласоподаватели на определени места или да ги спрат да гласуват - виждат междинните резултати. И явно не искат да има данни, за да се забележат по-лесно евентуални разлики или избирателите да са информирани заедно с тях.
Грешка в доклада, или бързият път на забраната
Новото ограничение е въведено донякъде заради "грешка" в доклада на правната комисия, чието заседание се проведе през нощта на 13 срещу 14 февруари - това е часове преди окончателното приемане на промените в пленарната зала. На него депутатът от НСФБ ("Обединени патриоти") Христиан Митев предлага промени в Допълнителните разпоредби на кодекса в параграфа, с който се дава определението за медийна услуга, което към този момент изключва социалните мрежи – фейсбук, туитър и личните блогове. Митев предлага към определението да се добави "с изключение на профилите в социалните мрежи на медиите". Така Изборният кодекс дава статут на "доставчик на медийна услуга" на страниците на медии във фейсбук, туитър и други социални мрежи (не са изредени кои).
По-рано на това заседание правната комисия е подкрепила с 9 гласа "за", 4 "против" и 3 "въздържал се" предложението на депутата от ГЕР Диана Саватева и други нейни съпартийци забраната за публикуване на данни от социологически проучвания в изборния ден да отпадне изцяло. Мотивът им е, че тя така или иначе не се спазва и успешно се заобикаля.
Към края на заседанието Митев прави предложението си и то предизвиква реакция на депутата от БСП Крум Зарков, който заявява, че Митев няма право да прави такова предложение, тъй като в правилника на парламента се казва, "че народните представители имат определен 7- до 21-дневен срок, за да правят предложения". Но тогавашният председател на правната комисия Данаил Кирилов, сега министър на правосъдието, допуска гласуването, тъй като го приема за "редакционна поправка".
След спор повече по технологията, отколкото по съдържанието, Кирилов го подлага на гласуване: "Не се обаждайте поне! Виждаме поведението Ви, в процедура на гласуване сме! Против няма, въздържали се 9. Не се приема предложението на колегата Митев." (Цитатът е от стенограмата на заседанието.)
Парламентарното заседание, на което се гласуват промените в Изборния кодекс, започна след по-малко от 9 часа без готов доклад за второ гласуване от правна комисия. В доклада, който е предоставен на депутатите по-късно по време на заседанието, е отбелязано обратното на случилото се - че комисията е подкрепила предложението на Митев.
Междувременно по време на парламентарното заседание е обявено извънредно заседание на правната комисия. На него отпада предложението на ГЕРБ забраната за публикуване на данни от социологически проучвания в изборния ден да се премахне изцяло. По всяка вероятност ГЕРБ се отказва под натиска на ДПС в сделка при, която движението осигури кворума, необходим за приемането на кодекса.
Няколко часа по-късно, към 22.30 часа вечерта, при гласуването в пленарната зала за предложението на Христиан Митев също е обявено, че комисията го подкрепя, и никой не реагира, че не е вярно. А становището на комисията е ориентир към депутатите от управляващата партия и коалицията кое предложение трябва да подкрепят и кое не. Промяната е гласувана окончателно без никакви дебати, както се вижда от стенограмата на заседанието:
"Докладчик Анна Александрова: Предложение от народния представител Христиан Митев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде §31:
"§31. В допълнителните разпоредби в §1, т. 15, изречение трето след думите "личните блогове" се добавя "с изключение на профилите в социалните мрежи на медиите по букви "а" и "б"."
Председател Цвета Караянчева: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване новосъздадения §31.
Гласували 124 народни представители: за 96, против 26, въздържали се 2.
Предложението е прието."
В гласуването са участвали 124 от общо 240 народни представители. "За" са гласували 66 народни представители от ГЕРБ, 13 - от "Обединени патриоти", и 17 от ДПС, или общо 96 народни представители. Против са били 26 депутати от "БСП за България", а двама от "Воля" са се въздържали (поименен списък вижте в карето).
Не знам как, не помня защо
"Трябва да питате комисията. Не съм в течение как е писан докладът. Не знам защо се е получило такова разминаване", каза вчера пред "Дневник" Христиан Митев. "По този начин се заобикаля общата забрана да няма разпространяване на социологически проучвания в изборния ден и всъщност с публикуването им в профилите на социалните мрежи на медиите тази забрана на практика се обезсмисля и става само формално съществуваща, без да може да бъде реализирана санкцията за едно такова нарушение", защити станалото закон предложение Митев.
Данаил Кирилов каза пред "Дневник" в сряда, че слабо си спомня заседанието на комисията на 13 февруари. "По този въпрос основното предложение беше на Саватева и група народни представители и то беше за либерализиране на режима за оповестяване на социологически резултати по време на изборния ден. Имаше и още едно предложение, но него не мога да си го спомня. Колегите от комисията по култура и медии имаха желание да удовлетворят медиите и аргументът им беше, че вместо да се заобикаля законът, по-добре да имаме изричен регламент, за да може да се контролира това. То не беше прието на правна комисия", припомни си Кирилов.
Трябва да попитате администрацията на правната комисия, посъветва Кирилов. "При всички положения обаче имайте предвид, че в зала гласуването е решаващо. Правната комисия в много случаи е приемала един текст или е отхвърляла един текст, а в зала решението е било различно. В залата участва колеги, които не са участвали в правната комисия", припомни още Данаил Кирилов.
"Дневник" не успя да се свърже в сряда с администрацията на правната комисия, тъй като не вдигаха телефоните си.
Какво изглежда възможно
Промяната е преминала почти незабелязано и от медии, и от юристи, защото не е коментирана, а експерти, които "Дневник" потърси, поискаха време, за да се запознаят с новото ограничение.
Според поправката всеки профил, страница или група във фейсбук, туитър и други подобни социални мрежи, който не е свързан с медия, би могъл да публикува данни за резултатите от изборите. Просто преценката на потребителите могат ли да са достоверни и да им вярват ли ще бъде по-трудна. Такива резултати могат да излизат и в лични блогове.
| Списък на гласувалите "За": 1. Адлен Шевкед - ДПС 2. Александър Мацурев - ГЕРБ 3. Александър Сиди - ОПСписък на гласувалите "Против": 1. Антон Кутев - БСП 4. Валери Жаблянов - БСП 5. Васил Антонов - БСПСписък на въздържалите се: 1. Андон Дончев - "Воля" |