Усмихнати кандидати и настървени сблъсъци на заден план - така Първан Симеонов определи досегашната кампания за местните избори на 27 октомври. "Дневник" потърси мнението на политолози и социолози за предизборните събития. По тяхно мнение кампаниите, програмите и посланията сякаш все по-малко влияят на решението за кого ще гласува избирателят. Все по-малко стават хората, които се вслушват в обещанията на кандидатите за кметове или съветници, сравняват, обмислят доколко и как те са осъществими и така правят избора си. На този фон компроматите, скандалите и черният Пи Ар продължават да са нещо, което може да обърне нагласите, но те могат да са с двояко значение – както в полза на тези, които ги произвеждат, така и да направят добра услуга на засегнатия.

Като че ли най-любопитното засега е, че самата кампания изглежда по-позитивна от друг път, а около кампанията изглежда по-негативно от друг път.

В самата кампания, особено в София, но не само, сякаш кандидатите са съгласни един с друг, усмихнати, добронамерени. В последното десетилетие като че ли градовете, общините, се преобразиха към по-добро. Това се дължи на най-големия коалиционен партньор на ГЕРБ – европейското финансиране. Но каквото и да е, градовете изглеждат по-добре и на този фон е трудно да излезеш и да правиш негативна кампания. Затова и повечето кандидати правят по-скоро усмихната кампания, която говори за детайлите, с конкретика. Не се говори толкова срещу действащия кмет, а какво може да се допринесе позитивно от опонентите. Затова кампанията излиза доста по-позитивна поне на повърхността.

Обратно, около кампанията нещата са по-неприятни – изнудването с лични снимки, ситуацията около радиото, съдебната система. Там е по-голямото напрежение. През 2015 г. на ГЕРБ беше доста по-конфортно, сега има ясна опозиция, още един избор – на главен прокурор, сериозен залог и една институция в лицето на президента, която е доста по-критична. Това прави нещата доста по-изострени и настървени.

Така че тук има две страни - за десетина години хората свикнаха, че в градовете нещо се прави, това не е новина и това не ги впечатлява. Сега има нагласа да се търси качество, говори се дали е имало корупция по време на вършеното и т.н. Вече наистина имат значение тези конкретики, конкретни решения, излагани от кандидатите. Това обаче е само половината истина, другата половина е, че особено в София и големи градове, изборът ще е политически, ще има емоции, заряд, ценностни разломи. И изпълнения, като това на Волен Сидеров - лидер на "Атака", в БНТ и други черни похвати, могат да повлияят.

Обобщено може да се каже, че на ниво кандидати кампанията тече усмихнато, а на ниво политтехнологии отстрани, се развива агресивно и неприятно. И ще тече толкова неприятно, защото този път има залог в София. Сякаш за първи път ГЕРБ, особено в София, влиза в боя. Обикновено формацията подхожда спокойно, дори леко високомерно, много позитивно, с което показва, че не я е страх. Този път обаче това послание – "Работа, работа, работа" на ГЕРБ, тоест работа, а не думи, е директен опит да се адресира противникът – Мая Манолова, явяваща се като независима с подкрепата на БСП и на някои десни и центристки партии. За пръв път виждаме ГЕРБ да влиза превантивно в битка, което издава, че партията се страхува от изхода в София. Вижда се нервност.

Трябва да се отбележи, че като че ли този път има също и по-голяма пъстрота, освен че има залог. Има градове, в които може да победят ВМРО и НФСБ, други – където може да спечели БСП, трети, където може да има син победител.

Нов и любопитен момент ще бъде и това, какво ще парви ДПС. Движението показа желание за устойчива експанзия в нетрадиционни райони, превръща се във формация на маргинализираните общности въобще, не само на етническите общности, на смесените региони. ДПС трайно се превръща в синдикат на маргинализиарните общности. Ще се превръща все повече в бизнес-партия, а не толкова в етническа и това обяснява много неща из страната. От там идва и основното послание "Власт за хората", казват им: "През нас, вие благоденствате, от бедни, ставате по-малко бедни".

Още един нов въпрос е позицията на Цветан Цветанов, който някак си вече дава съобщения, критични към модела на управление. Такова съобщение се чака даде и проектът на Слави Трифонов. Той може да отправи съобщения, които могат да се окажат решаващи в даден момент.

Очаквам да има значение и какво ще каже президентът Радев за избора на нов главен прокурор, но това е по-скоро свързано с другата, паралелната кампания.

Тези формални кампании са от абсолютно нулево значение, но чрез тях партиите могат да се разплатят с медии за сътрудничеството си през годините. Защото в този период е разрешено публично да се харчат бюджети за реклама и Пи Ар.

Това важи също и за посланията, слоганите, програмите - партите гледат доста формално на тази работа и отново използват възможността под формата на политически Пи Ар да платят на някакви хора официално пари. От тези хора не се иска толкова да направят медийни стратегии, кампании и реклами, а по-скоро да говорят определени неща в медиите. Формациите изобщо даже не се интересуват от социологическите данни, защото вече имат самочувствието, че знаят какви са нагласите на хората. Така че да, плаща се на консултанти, социолози, Пи Ар агенции и др, но не заради тяхната конкретна услуга, а за неща, които ще излязат и ще кажат по медиите на базата на професионалния си опит. И така пропагандно да използват експертността на хората и да обръщат нагласи.

Ако изключим София, Пловдив и Варна, каквито и публични кампании да се водят, хората са познати на местно ниво, знаят се, кандидатите имат съответната репутация. На тях не им е нужна кампания, слогани, табели.

Групите, агитките, различните видове избиратели искат да си от техните и реагират все по-остро, ако решат, че не си от техните. Подобна е и предизборната ситуация – каквото и да говорят кандидатите, не е от такова значение, колкото дали са от "нашите" или не са. Макар че това може да бъде някакъв проблем за Мая Манолова, защото тя хем е от нашите, хем не е – беше в БСП, сега я подкрепят и други, прави се на безпартийна и т.н.

Стана традиция при всяка кампания да повтаряме, че такъв връх на популизма и черния Пи Ар не е имало. А откакто наблюдавам избори от над 20 години, виждам сходни неща – папки, компромати. Включително и негативния ефект за политиците, които ги разпространяват. Сега имаме и примера с кандидата за кмет на "Демократична България" Борислав Игнатов - компроматите срещу него го направиха по-разпознаваем.

На тези избори най-интересното и ново за мен е как се обърнаха нагласите за независимите кандидати. Доскоро на независимите кандидати, подкрепени от всички и в същото време от нищо, се гледаше по-скоро негативно. Обикновено те биваха възприемани като каниддати на олигарсите, криещи се зад независим кандидат или бяха окопали се местни кметове, които не могат да бъдат махнати с години и биват припознавани от партиите. Такива кандидати бяха единици, по-скоро изключения. Сегашната публична преориентация за мен е много любопитна. Това е по-скоро някакъв вид стратегия по линия на основния опонент на ГЕРБ в лицето на БСП, които сякаш са осъзнали, че на някои места, като например София, няма как партийно да бият ГЕРБ. И се опитват да мобилизират някакъв тип десни хора, за които ГЕРБ е по-омразно от БСП.

Впечатление още преди началото на кампанията прави, че това е една от най-агресивните кампании, които сме наблюдавали за местни избори специално в столицата. От години не си спомням да има такъв случай. Никакви средства не се подбират. Вижда се, че това е оспорвана кампания и не изключвам да видим и други подобни прояви на черен Пи Ар до края на агитацията. Вече все повече кандидати биват засегнати, виждате и целенасочното поведение на Волен Сидеров.

Причините могат да са най-различни, една от тях е и сериозната конкуренция между двамата основни претенденти Йорданка Фандъкова -отново кандидат на ГЕРБ, и Мая Манолова. Вижда се, че БСП, чрез подкрепения от тях кандидат в София – Мая Манолова, има някакъв шанс за последните 30 години да получи кмет. Това също е сред причините за обостряне на кампанията, мобилизира и останалите играчи.

В същото време и позицията на "Демократична България" е от значение, защото дори да няма шанс да получи кметския пост, ще има много голяма тежест в общинския съвет и е важно с кого ще работи обединението. Вероятно сред част от политическите сили те биват припознати като заплаха и биват атакувани.

На фона на това от водещите претенденти не чувам общи приказки, а конкретика, което е важно. Това важи както за София, така и по отношение на нещата, които се чуват при дебатите от други градове, минали до момента. Това не е много необичайно за местни избори, в които немалка част от претендентите са участвали по един или друг начин в местната власт през годините. И се поставят много конкретни въпроси и как те да бъдат решени. Тук общите приказки бързо олекват и не могат да издържат.

Има прагматични послания, конкретика за това как да се справи София например със сериозни проблеми като боклука, замърсяването и др. Излиза се извън критиката срещу действащия кмет. Открояват се и идеи, като тази на Манолова всички обществени поръчки да могат да се следят по интернет, това е нещо, което е доста модерно. Манолова също говори доста конкретно: предлага по-прозрачно управление и дигитализация на до 90% от услугите в общината, гражданите ще могат да проследяват онлайн всеки публичен разход, подписаните договори и пр. Тя има наблюдения от позицията си на омбудсман, а и като народен представител.

В кампанията на Фандъкова, която вече 12 години е кмет, също ясно се вижда, че действително познава проблемите на столицата и излиза с решения. Въпросът е доколко това ще е достатъчно, за да забравят избирателите проблемите с ремонтите в централната градска част и съмненията за злоупотреби, вървящите дела.

Борислав Игнатов и Борис Бонев от "Спаси София" също имат множество ясни идеи и предложения.

Но въпросът също е доколко тези кампании и прагматично говорене обръщат нагласите. Специално за кметските издбори впечатлението ми е, че голяма част от хората са решили как ще гласуват. От тази гледна точка какво се казва на дебатите има значение, не е без значение, но не мисля, че ще бъде решаващо. Голяма част от избирателите са решили как да гласуват и трудно биха променили мнението, биха били убедени. Пак подчертавам - има конкретно говорене по конкретни политики. Но не съм убеден доколко избирател, който се колебае, ще седне, ще следи дебатите, ще събира плюсове и минуси и ще реши прагматично. Често тези решения се взимат на емоционална основа. Всъщност рационалните аргументи се използват, за да бъдат оправдани емоционалните решения, които хората вече предварително са взели.

Това, което за съжаление е решаващо, са такива неща, които отклоняват рязко термометъра на политическото напрежение, вдигат температурата на политическата игра рязко нагоре – скандали, компроматни кампании. Това е, което изпъква в медийния шум, което прави впечатление и би порменило някакви тенденции.

Можем да се успокоим, че това не е феномен само в нашата страна, съществува и в доста развити демокрации. Тенденция, включително в много развити страни, е силното агресивно популистко говорене. То все повече надделява в политическата борба. И според мен в бъдеще не само няма България да се спаси от това, а тепърва ще продължи да ни залива. И това, че партии като "Атака" и Националния фронт за спасение на България все повече се маргинализират, не ознчава, че няма да навлязат нови играчи на този фронт. В един момент може Волен Сидеров и Валери Симеонов да ни се сторят умерени и въздържани хора.