Районен кмет, или фокусът да управляваш 100-хиляден град без свой бюджет
В трите най-големи града - София, Пловдив и Варна, освен за кмет на общината, на 27 октомври ще се гласува и за кмет на район. В някои от районите - като софийските "Люлин" и "Младост", живеят над 100 хиляди души. Те са по-големи от повечето областни градове, но не са самостоятелни юридически лица както общините, а кметовете им нямат свой самостоятелен бюджет.
И районният кмет не може сам да сключва договори, ако не е упълномощен от кмета на голямата община. "Той е цар с картонена корона", смята Милка Христова от БСП, зам.-председател на Столичния общински съвет. Тя посочва, че районният кмет получава само толкова пари, колкото са му отпуснати от бюджета на голямата община и одобрени от общинските съветници. Тези пари са целеви - за заплати на общинските служители, за общинските училища и детски градини и др.
В 122-хилядния "Люлин" няма нито концертна зала, нито галерия, нито спортна зала. Това е така, защото всички решения се взимат в централната община, беше изводът, направен на дискусия между архитекти и урбанисти за градската среда в Съюза на архитектите в България.
Районният кмет се назначаваше от кмета на общината до влизането в сила през 2014 г. на новия Изборен кодекс. От предишните местни избори през 2015 г. той се избира пряко, което е крачка към децентрализацията и развитието на местното самоуправление. Въпреки това правата му на администратор не бяха увеличени.
Това не намали интереса към тази управленска длъжност. За нея в София заплатата е 2200 лева, като само за кметовете на "Люлин" и "Младост" тя е 2500 лв.
Общо 461 са кандидатите да станат районен кмет
В Общинската избирателна комисия на София са се регистрирали 344 кандидати да станат районен кмет на някой от 24-те района. Най-много желаещи има за район "Красно село" - 18. Следват "Младост", "Овча купел" и "Искър" - със 17, а за "Люлин" са 16.
В Пловдив желаещите да оглавят някой от шестте района са 72. Най-много са регистрираните кандидати за "Централен", за "Северен" и "Южен" - по 13.
Във Варна районите са пет, а броят на кандидатите - 45. Там интересът е най-голям към район "Одесос" - 11 души и към "Приморски" - 10.
Какви са ограниченията за кмета на район
Бюджетът на района е част от общия бюджет на общината като за София средства се отпускат на тримесечие. Приходната част на районните бюджети се формира от постъпления от общинския бюджет и от собствени извънбюджетни сметки - наеми, дарения и др.
Кметът на район изпълнява бюджета на общината в частта му за района, гласи чл.46, ал.1, т.1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация. Така те по закон са второстепенни разпоредители с бюджетни средства, което значи, че кметовете им не формират и реално не разполагат със свой бюджет.
"Бюджетът на района не се отнася за капиталовите разходи и на практика районите не могат самостоятелно да управляват големи проекти", обяснява Мария Ачкова, кмет на район "Средец".
Това важи и за огромните райони като "Младост", "Люлин" и "Надежда", които са по-големи по население от доста областни градове.
Районният кмет не събира и местните данъци и такси. С тях в София се занимава дирекция "Общински приходи" на Столичната община.
Районите не са самостоятелни юридически лица, поради това те са със свити възможности за самостоятелни решения.
Районният кмет сключва договори само ако е упълномощен от кмета на града
"Сключването на договори от районния кмет е по упълномощаване от кмета на Столичната община", обясни Мария Ачкова от ДСБ, кмет на централния район "Средец".
При изредените ограничения сега е много трудно кандидатът за районен кмет да изготви реалистична програма, каза тя. Изпълнението й в по-дългосрочен план става зависимо от много неизвестни - кой ще бъде избран за кмет на общината, дали ще е от същата партия или от друга. Кои политически сили ще доминират в общинския съвет, както и коя партия ще доминира в дадена ресорна комисия.
"Тук има както политически елемент, така и личностен – с някои хора можеш да работиш добре, с други – не. За моя мандат, мога да кажа, че в Столичната община и в общинския съвет отношението беше в повечето случаи привидно неутрално – до открито враждебно", каза Ачкова.
Тя даде пример с ремонта на ул. "Граф Игнатиев", която се намира на територията на район "Средец". "На един етап представители на ГЕРБ в Столичния общински съвет разпространяваха публично тезата, че всички участници в строителството са си свършили много добре работата и само районният кмет не е изпълнил задължението си да информира гражданите. В последствие се видя, че това въобще не е така", обясни Ачкова.
"Районният кмет е недомислица. Той стои на вратата, хората го търсят за решаване на проблемите, но той нищо не може да направи", коментира Ангел Джамбазки от ВМРО, кандидат за кмет на София, на предизборна среща.
Константин Павлов от "Демократична България", сега кандидат за кмет на район "Лозенец", не се притеснява от ограничените правомощия на тази длъжност. Убеден е, че обединението ще има силна група в Столичния общински съвет, "от която ще зависят много неща и тогава ще правя политика с ресурсите, които общинският съвет ще заделя за район "Лозенец", казва той.
Павлов се надява групата на "Демократична България" в общинския съвет да успее да наложи идеята си за делегирани бюджети на отделните райони. "Защото независимостта на районния кмет сега е като на детенце, което пращате с точни пари да купи нещо от магазина. Толкова е голяма", обяснява той.
"Дневник" потърси мнението и на сегашни районни кметове от ГЕРБ. Някои от тях изразиха готовност, но трябваше да получат разрешение от предизборния щаб на партията. Оттам отклониха предложението с мотива, че "всички районни кметове сега са много заети с изборите и нямат възможност". В София районните кметове на ГЕРБ са 18 от общо 24.
Положението сега е деконцентрация, вместо децентрализация
Това е мнението на Ачкова. Въпреки това тя подчерта, че прекият избор на районен кмет е израз на политиката на децентрализация в големите градове, която е не само полезна, но и задължителна по европейските стандарти. Сегашното положение определи по-скоро като деконцентрация, а не реална децентрализация.
В момента инициативността на районния кмет е спъвана от тромава процедура за всяко полезно начинание, е наблюдението на Милка Христова от БСП, зам.-председател на Столичния общински съвет.
"Ако районният кмет реши да ремонтира вътрешна квартална улица, той трябва да напише докладна до Фандъкова, а тя – до фирмите, които поддържат уличната мрежа", обясни тя. Според нея сега големи райони като "Младост" нямат собствени средства за поддържане на детски площадки и градини.
"Трябва да се даде възможност поне 20 % от инвестиционната програма да се определя от районния кмет. Той да посочва обектите в района, където да се извършат ремонти, разбира се, с участието на гражданските общности и инициативи. В момента централната общинска администрация решава къде какво да се прави", добави Христова.
Какви пълномощия дава законът на районния кмет
В Закона за местното самоуправление и местната администрация, чл.46 очертава дейностите, които извършва районният кмет:
- изпълнява бюджета на общината в частта му за района.
- отговаря за стопанисването на определени от общинския съвет обекти на общинската собственост.
- организира провеждането на благоустройствени, комунални и др. мероприятия
- назначава и освобождава служителите в районната администрация
- води регистрите на населението и гражданското състояние и ги актуализира в ЕСГРАОН
- осигурява извършването на административни услуги на физически и юридически лица
- осигурява спазването на обществения ред в района
- ръководи защитата на населението при бедствия и аварии
- организира изпълнението на актовете на общинския съвет и на кмета на общината за района
- може да участва в заседанията на общинския съвет със съвещателен глас.
Законът за устройство на територията също дава някои конкретни правомощия на районния кмет и на районния главен архитект - за съгласуване и одобряване на работни устройствени планове.