Въпреки юридически критики мнозинството във водещата парламентарна комисия одобри на първо четене законодателството, което ще регламентира противоепидемичните мерки заради коронавируса след отпадането на извънредното положение от 14 май. Промените в Закона за здравето бяха приети с 14 гласа "за" и седем - "въздържал се" в правната комисия днес. Гласуването в пленарна зала е утре.

Става въпрос за промени, които ще дадат възможност на здравния министър да въвежда "извънредна епидемична обстановка", както и различни мерки. Основен спор бе дали да има определение за тази обстановка и дали да се включи понятието бедствие, за да не се оспорва дали мерките съответстват на Конституцията.

Със законопроекта всъщност се прекръства законът за мерките по време на извънредното положение, като в наименованието му се добавя "и за преодоляване на последиците", което ще позволи на част от мерките да останат да важат още два месеца, или до 13 юли. Още четете тук.

Дотогава за следене на спазването на ограниченията ще може да бъде ангажирана и армията, която да има полицейски функции. Сред мерките, които остават още два месеца според законопроекта, са забраната да се налагат запори, възможността за онлайн заседания на държавни и местни органи, възможността за намаляване на наемите на обекти държавна и общинска собственост, забраната за износ на лекарства, възможността да не се провеждат обществени поръчки при закупуване на предпазни средства и медицинско оборудване и др.

Окончателното гласуване на законопроекта трябва ад бъде в началото на следващата седмица. До понеделник да бъдат готови необходимите промени в наредбите за продължаване на мерките и евентуални правила за отваряне на туристически обекти и места за настаняване обещаха министрите Кирил Ананиев и Николина Ангелкова.

Днес депутатите от БСП се въздържаха при гласуването и заявиха, че иска повече мерки за най-уязвимите. От "Обединени патриоти" поискаха в закона да се запишат по-строги мерки.

По време на дебатите се чуха различни критики от адвокати и различни браншове - че трябва да се прецизира дали след извънредното положение мерките ще се налагат чрез административни или нормативни актове; дали да се дефинира извънредна епидемична обстановка; дали заради 60-те дни неплатен отпуск хората, които не са работили въобще, ще имат по-големи осигурителни права от работилите на 4-часов договор; че се изменя режимът на лицензиране на данъчни складове, което води до разходи за нови измервателни уреди и може да доведе до фалити; че и кредиторите са в затруднено положение и частните съдебни изпълнители трябва да почнат да работят и др.