Ремонт на кабинета "Борисов" 3 почти сигурно ще има, но решението колко сериозен да е той и кои министри да бъдат сменени най-вероятно ще бъде отложено поне до следващата седмица, а основен фактор за него ще бъде дали антиправителствените протести ще продължат със същата сила, или ще започнат да губят енергия.

Това коментираха пред "Дневник" представители на двете формации формации в управляващата коалиция - ГЕРБ и "Обединените патриоти".

В четвъртък (23 юли) при премиера Бойко Борисов трябва да се събере коалиционният съвет, на който премиерът и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов миналата седмица обеща да бъдат обсъдени промени. Те влизат в дневния ред на властта след петия вот на недоверие към правителството, преодолян безпроблемно във вторник от мнозинството в Народното събрание, но и на фона на продължаващи вече две седмици масови протести в София и страната с искане за оставка на Министерския съвет и главния прокурор. Миналата седмица - в опит да успокои демонстрациите и да се разграничи от ДПС и да Борисов поиска оставките на Владислав Горанов, Младен Маринов и Емил Караниколов. Ден по-късно оставките бяха замразени, а решението остана за заседанието на коалиционния съвет - в очакване на добри новини от Европейския съвет в Брюксел за договорените за България пари в бъдещия бюджет на Съюза и общия фонд за справяне с коронавируса, и с обещанието да се говори за "сериозен ремонт" на кабинета.

Според депутати от двете партии обаче на заседанието на коалицията в четвъртък е напълно възможно само да започнат разговори за промени, а партньорите да си дадат срок до края на седмицата за решение. Един от мотивите, по думите им, е да се види дали протестите ще отслабнат. От това зависи дали ремонтът на кабинета ще е голям или по-малък, обясниха представители на мнозинството.

Засега информация за обсъждани имена не се съобщава нито официално, нито неофициално. От правителствената информационна служба съобщиха единствено, че в сряда (22 юли) е имало среща между лидерите на трите партии в коалицията - Бойко Борисов (ГЕРБ), Красимир Каракачанов (ВМРО) и Валери Симеонов (НФСБ), на която са обсъдени кадрови промени в кабинета. Посочва се, че предстоят разговори с парламентарните групи, резултатите от които ще бъдат дискутирани на заседанието утре.

Ключов въпрос за промените е ще останат ли тримата министри, чиито оставки бяха анонсирани миналата сряда, докато вървеше поредният протест под прозорците на Министерския съвет, или Борисов ще даде заден ход за тях, след като опитът за разграничаване от ДПС нямаше ефект.

Решението за освобождаването на тримата - фигури с ключови ресори в кабинета, беше обяснено с изразени от областните координатори на ГЕРБ опасения, че партията "незаслужено търпи негативи заради спекулациите в обвързване с ДПС", които идвали от "внушенията, че ГЕРБ и въпросните министри са в пряка зависимост от ДПС и Делян Пеевски". Според разпространеното съобщение министрите трябваше да внесат документите за оттеглянето си незабавно - още в четвъртък.

Лидерите на ВМРО и НФСБ удължиха времето за реакция, като заявиха, че са научили от медиите и настояха решението да се отложи за след вота на недоверие. До момента няма потвърждение тримата да са депозирали заявленията си за напускане пред министър-председателя. Документи не са внесени и в парламента, който избира и освобождава министрите.

Няколко дни по-късно Владислав Горанов обяви публично, че не вижда причина да се оттегля след постигнатия успех с приемането на България в чакалнята на еврозоната, а Емил Караниколов коментира, че е готов да напусне, ако се налага, но даде да се разбере, че не вижда основание. Младен Маринов, който в средата на юли отказа да изпълни нареждането на премиера да вземе оставката на шефа на МВР в Бургас заради изпратените полицаи на протестното "масовото посещение на охраняем плаж" в Росенец, единствен не е коментирал евентуална оставка. От пресцентъра на МВР казаха за "Дневник", че той е в отпуск, но не можаха до уточнят докога.

В изминалата седмица представители на ГЕРБ и близки до партията анализатори многократно защитиха Владислав Горанов, повтаряйки, че не виждат зависимости между него и ДПС. Валери Симеонов дори го обяви за "най-добрия финансов министър от началото на демократичните промени до сега", а в интервю за БНР тази сутрин свързаният с ГЕРБ изпълнителен директор на Центъра за дясна политика Георги Харизанов заяви, че отстраняването му "няма да е добра крачка". Горанов е сред най-дългогодишните членове на управленския екип на Борисов (зам.-министър в първото и министър в следващите му две правителства), макар от години да е свързван с бизнесмена-депутат Делят Пеевски, а среща между двамата дори беше снимана.

Официална теза на говорителите на ГЕРБ е, че нямат усещането, че тримата министри са на ДПС. Неофициално представители на партията, с които "Дневник" разговаря, признават, че не е знаят дали тримата ще бъдат сменени или заради натрупани негативи ще бъдат отстранени други министри. "Дневник" потърси за коментар и петима от областните координатори на ГЕРБ, за които бе съобщено, че са искали оставката на Горанов, Маринов и Караниколов, но те не отговаряха на мобилните си телефони.

За момента неизвестна остава и позицията на ДПС. След като нарекоха "небивалици" твърдението, че имат "свои министри" в правителството, от партията потънаха в пълно мълчание и отказват всякакви коментари за предстоящите промени. Представителите на движението не взеха нито веднъж думата и в пленарната зала, докато се обсъждаше вота на недоверие, макар че присъстваха на дебатите.

Макар и миналата седмица да бе съобщено, че в ГЕРБ са обсъждани варианти, при които Бойко Борисов да не е премиер, но да се управлява с мандата на партията, към днешна дата това е малко вероятно, твърдят представители на ГЕРБ.

Косвено потвърждение на думите им е днешното изявление на вицепремиера Екатерина Захариева, която коментира пред Би Ти Ви, че политическата отговорност трябва да се носи от лидера и даде да се разбере, че не иска да остане в кабинет с друг премиер или експертно правителство. Сходна позиция защитава и социалният министър Деница Сачева, която в последната седмица е сред основните говорители на правителството. В интервю за БНТ тя подчерта, че правителството трябва да довърши мандата си в настоящия си състав.

Вторият възможен вариант, който стои все още на дневен ред, макар и по-малко вероятен, е Борисов да не е премиер, като излезе в отпуск, а правителството остане и завърши мандата си, водено от един от вицепремиерите - например Томислав Дончев. При такъв сценарий обаче пак би имало голям ремонт на кабинета, смятат партийци.

Сериозен ремонт и вкарване на нови лица в правителството още след утрешното заседание на коалиционния съвет, прогнозира пред БНР Георги Харизанов. "Едно заинатяване да се довърши мандатът в този състав на правителството би създало допълнително обществено напрежение вместо обстановката да се успокои", каза той и подчерта, че би било голяма грешка на младите протестиращи да се натрапва политика на инат. По думите му управляващите няма да допуснат тази грешка.

Покрай хипотезите за сериозен ремонт неофициално се споменават множество имена. Сред потенциалните кандидати за премиер, освен Томислав Дончев, са сочени Деница Сачева, транспортният министър Росен Желязков и шефът на Националния оперативен щаб срещу коронавируса ген. Венцислав Мутафчийски. И четиримата отрекоха пред "Дневник" да са водили разговори и да са давали съгласие да поемат поста.

Засега оставка на правителството, служебен кабинет и предсрочни парламентарни избори изглежда като вариант, който ГЕРБ и "Обединените патриоти" не харесват.

Представители на управляващите партии казват, че правителството трябва да начертае план със задачи, които трябва да изпълни до края на мандата. Във вторник Томислав Дончев вече обяви приоритетите на ГЕРБ:

Според депутати ще се прави също нов ремонт на Изборния кодекс, за да се регламентира сертифицирането и одитирането на машините, което ще отнеме време. По сега действащите правила на следващите избори в секциите с над триста избиратели у нас трябва да се гласува само с машини.

Депутати от "Обединените патриоти" казват, че и малкият коалиционен партньор ще има предложения за приоритетни задачи до края на мандата. Макар и да не обявяват какви са исканията, напълно е възможно да продължат да настояват за приемане на доброволните отряди, както и за увеличаване на минималната пенсия на 300 лева.