Засега само коалиционните партньори в управлението "Обединените патриоти" откликват на поканата на ГЕРБ за консултации по проекта за нова конституция, а останалите партии или отказват, или отлагат решението за началото на септември. Събирането на 120 подписа за внасяне на проекта в Народното събрание изглежда по-постижимо за разлика от 160-те подписа за Велико народно събрание (ВНС).

Разговори между коалиционните партньори от ГЕРБ и "Обединените патриоти" за предложената от партията на Бойко Борисов нова конституция, с която се намалява броят на депутатите на 120, премахва се институтът на Великото народно събрание, дава се законодателна инициатива на съвета на прокурорите, в който е и главният прокурор, и се отнема последната дума на президента при назначаването на тримата големи в съдебната власт (още четете тук), може да започнат след няколко дни, когато малкият коалиционен партньор е готов със свои предложения за промени в основния закон, на които ще държи, обясни пред "Дневник" депутат от малката коалиция.

За да бъде внесена нова конституция в Народното събрание, са нужни 120 подписа, а дори и да се разберат, ГЕРБ и "Обединените патриоти" имат 116 депутати. Ако постигнат консенсус, управляващите ще трябва да търсят няколко подписа или от "Воля", или от "Атака", или от останалите независими.

Според депутата от "Обединените патриоти" Искрен Веселинов е хубаво на изборите за Велико народно събрание да се проведе и референдум с основните насоки за промяна в Конституцията, тъй като предложенията на ГЕРБ само отключват дебата. Той смята, че на допитване трябва да се обсъдят основни идеи като за пряк избор на титуляра на изпълнителната власт, за отзоваване на депутати, за съдебната власт, за самоуправление на регионите, а и дали да съществува изобщо институтът на ВНС.

По думите на представители на "Обединените патриоти", с които "Дневник" разговаря, предложеният от ГЕРБ проект за конституция е много по-различен от дискутирания неофициално в коалицията и може да се стигне дотам, че въобще да не събере подписите. За да се съберат подписи, трябвало да се включат и предложенията на малкия коалиционен партньор. Има мнения, че и президентът Румен Радев трябва да участва в дебата и да даде предложения.

И в "Обединените патриоти", и в БСП имат притеснения, че внасянето на нова конституция може да доведе до развързване на ръцете на ВНС, което ще я приема - нямало да има институционален контрол върху това, което работи то.

БСП, чиято парламентарна група има 78 депутати, няма да участва нито в разговорите за новата конституция, нито при събирането на подписите за внасянето й. Според позиция на ръководството на партията това не е промяна, а конституционна подмяна, на която обществото трябва да се противопостави с парламентарни и масови средства.

Юристът от БСП проф. Янаки Стоилов е на мнение, че Бойко Борисов иска да влезе в ролята на преучредител на българската държава, за да запази властта си, но поставя на карта едно от достиженията й - Конституцията. Проектът е лош препис на сегашната с няколко спорни промени.

Пред Би Ти Ви колегата му Крум Зарков каза, че проектът за нова конституция е един миш-маш, писан на крак. Той смята, че дебат по темата трябва да има, но в условията на предизборна кампания за Обикновено народно събрание (ОНС).

ДПС, чиито депутати са 25, отново запазва мълчание по поредната важна тема в дневния ред, както прави в последните седмици. Депутати от движението, казаха пред "Дневник", че парламентарната група ще се събере на 1 септември и тогава ще обсъди проекта и бъдещите си действия. Преди това в ДПС нямали намерения нито да участват в преговори с ГЕРБ, нито да коментират темата по медиите.

Лидерът на "Воля" Веселин Марешки, чиято партия има 12 депутати, не отговаря на мобилния си телефон. В петък той каза, че не вижда смисъл от свикване на ВНС за промени в Конституцията.

Пред "Дневник" Явор Нотев от "Атака", която има шестима депутати, каза, че темата не е коментирана в партията, тъй като няма покана от ГЕРБ за разговори по проекта. Според него основният въпрос е дали ще се стигне до внасяне на проект, с който да стартира дебатът; а другите са последващи.