Есенната сесия на Народното събрание започва днес (2 септември) в нова сграда, под обсадата на антиправителствени протести и с множество неизвестни по ключови за политиката решения - дали управляващите ще успеят да съберат необходимата подкрепа, за да се премине към обсъждане на проекта им за конституция и да търсят гласове за свикване на Велико Народно събрание, ще сменят ли подалия оставка правосъден министър Данаил Кирилов и кой ще го наследи, ще променят ли изборните правила. И най-важният от всички - дали правителството ще подаде оставка (тогава са възможни няколко сценария), или ще успее да остане на власт до края на мандата си и редовните избори през март.

Сесията ще започне в 9 ч., а откриването ще е първото в новата зала "Св. София" на бившия партиен дом, където вече ще заседават депутатите. След откриването от председателя Цвета Караянчева, пръв на трибуната ще застане президентът Румен Радев, който вчера следобед обяви, че ще направи обръщение към народа и Народното събрание. Очаква се той да повтори искането си за незабавна оставка на правителството и предсрочни избори, без варианти за обсъждане на Велико Народно събрание, нова конституция или експертен кабинет, съставен с мандата на някоя от партиите в сегашния парламент.

След него се очакват и изявления на парламентарните групи, а според проекта за седмична програма първото, което трябва да осбъдят депутатите, е президенското вето върху Закона за подземните богатства.

Заявките за 56-ия ден на протестите с искания за оставка на кабинета и главния прокурор са сградата да бъде блокирана час преди заседанието, а протестиращите да посрещат пристигащите на работа депутати. Плановете на протестиращите са да останат на площада до 22 ч. През последните дни различните неформални групи, организатори, неправителствени организации, извънпарламентарната "Демократична България", платформата на Мая Манолова и публични фигури, които участват или подкрепят протестите призоваха за масово участие днес, а протестиращи от страната обявиха, че ще пристигнат в София. Районът ще бъде затворен за движение, а столичната полиция обеща "засилено присъствие" и предупреди за подготвяни провокации (подробности за протестите и за затворените райони - тук)

Ключовият въпрос на деня ще бъде дали ГЕРБ ще успее да събере необходимите 120 депутатски подписа, за да внесе в Народното събрание проекта си за конституция, с което да открие процедурата по обсъждането й. Дебатите могат да започнат най-рано след два месеца, което би дало аргумент на управляващите за запазване на парламента. Срокът за осигуряване на подписите до 2 септември беше обявен предварително от премиера и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов.

До момента управляващите имат официално осигурени 104 подписа - 95 от собствената си група и девет от НФСБ - една от партиите в по-малкия партньор на управлението - коалицията "Обединени патриоти". По-голямата партия в обединението, ВМРО, която разполага с 12 гласа, обаче постави условие за подписването на проекта. Формацията на вицепремиера Красимир Каракачанов настоява в текстовете да бъдат добавени нейните предложения, сред които са връщането на задължителната казарма, увеличаване на правомощията на президента, образователен ценз за гласуване и изрично регламентиране на традиционния брак между мъж и жена.

Във вторник късния следобед Каракачанов обяви, че така и не е бил поканен на обсъждане до момента, и заплаши, че няма да даде подписите на депутатите си, ако предложенията не залегнат в текстовете на проекта. Малко след това "24 часа" съобщи, че Караянчева е коментирала пред тях, че вече има постигнато "принципно съгласие" с коалиционния партньор, но без подрбоности при какви условия, и е съобщила, че разговорите продължават. Изданието публикува вечерта статия, в която твърди, че Борисов е събрал 120 гласа и кабинетът остава, но по-късно тя изчезна от сайта.

Официално потвърждение, че въобще се е състоял коалиционен съвет, няма, а част от информацията се разминаваше с времето на изявления на Каракачанов, който опроверга информации, че са готови да подкрепят проекта за конституция. До края на деня ВМРО не потвърди да са променили позицията си и защо.

Във вторник Бойко Борисов обяви уверено, че няма да има затруднения със събирането на гласове. В тази ситуация обаче вариантите пред управляващите са два:

Вчера ДПС отказа да подкрепи поекта и свикването на Велико Народно събрание (ВНС). От БСП обявиха същото още преди две седмици. Това на практика обрича на неуспех и евентуално решение за ВНС. За него трябват най-малко 160 депутатски гласа, а без съгласието на БСП и ДПС управляващите могат в най-добрия за тях случай да съберат 137 - ако народните представители от "Обединени патриоти" (НФСБ и ВМРО), "Воля" и тези извън парламентарните групи (т. нар. независими) подкрепят ГЕРБ в пълен състав.

Пред Народното събрание стоят и поне два важни кадрови въпроса - за оставката на правосъдния министър Данаил Кирилов и евентуален избор на него наследник и за нов шеф на Централната избирателна комисия (ЦИК).

Също в четвъртък трябва да бъде гласувано и оттеглянето на Кирилов, който подаде подаде оставка на 26 август. Мотиви не бяха оповестени, а правителствената пресслужба тогава само уточни, че това е станало "след разговор с министър-председателя Бойко Борисов" и че решението, дали ще бъде приета, ще бъде взето след обсъждане с коалиционните партньори - лидерите на НФСБ - Валери Симеонов, и на ВМРО - Красимир Каракачанов. Една седмица по-късно този въпрос не се обсъжда публично, а самият министър отказва коментари.

Ако се вярва на изявлението на Каракачанов, че така и не е имало заседание на съвета на управляващата коалиция, решението очевидно не е получило санкция от партньорите във властта, и това не допада и на двамата. Лидерът на ВМРО подчерта, че е научил за оставката от медиите, а Валери Симеонов вече заяви, че Кирилов бил "поредният стойностен човек, който е унизен и обруган".

На въпроси на "Дневник" дали оставката на Данаил Кирилов е приета вече от премиера, дали има номинации за нов министър и кога се очаква да бъде срещата с лидерите на ВМРО и НФСБ, от правителствената информационна пресслужба отговориха, че към момента не разполагат с информация.

В Народното събрание също няма внесено предложение за наследник на поста.

Самият Бойко Борисов обвърза съдбата на правителството си с началото на новата парламентарна сесия и с реакцията на идеите си "за рестарт на държавата".

Преди две седмици той декларира, че ще напусне поста си в момента, в който се приеме решение за свикване на Велико Народно събрание. Няколко дни по-късно обвърза решението и със събирането на подписите на внасяне на проектоконституцията. "Ако парламентарно представените партии не искат да подкрепят, сиреч не искат да дадем властта на народа, за мен този парламент ще е изчерпан", казва Борисов на 17 август малко преди ГЕРБ да покани за разговори и консултации парламентарните групи. И допълни : "Ако не стане това, имаме веднага категорично решение, но нека пробваме с всички коалиционни партньори да го направим".

В навечерието на новия политически сезон обаче даде да се разбере, че не мисли за оставка, и попитан от журналисти във Видин какво ще последва, ако ГЕРБ не събере необходимата подкрепа за ВНС, отговори лаконично: "Работа".