Изчистване на избирателните списъци, нов начин на преброяване на бюлетините, по-кратък изборен ден, решаване на проблема с недействителните гласове - това според експерти са основните промени в изборните правила, които трябва да се направят, за да са честни изборите. Като следващи стъпки, макар и не по-маловажни, те посочват промени в избирателната система и отпадане на възможността един кандидат да бъде включен в две листи.

Предложенията им се разминават почти изцяло с идеите, заради които ГЕРБ отвори отново Изборния кодекс седем месеца преди редовните парламентарни избори. Управляващите искат да отменят машинното гласуване, което според действащите разпоредби през март догодина трябва да е единствена опция в секциите над 300 избиратели, и да дадат за избор да се гласува или с машина, или с хартиена бюлетина. Другата голяма предлагана поправка е свързана с идеята на ГЕРБ за свикване на Велико Народно събрание - регламентира се, че избирането на половината депутати в него ще става с мажоритарен вот в един тур, а на другата половина - с пропорционални партийни листи.

Промените, внесени от мнозинството, минаха спешно на първо четене, а днес ще бъдат окончателно гласувани от водещата правна комисия преди да стигнат до пленарната зала за второ обсъждане. Нито в начално внесените текстове, нито в редакциите между първо и второ четене има предложения, свързани с изчистването на избирателните списъци от т.нар. мъртви души или с промени в начина на отчитане на гласовете, които изборните експерти смятат за ключови.

Или активна регистрация за гласуване, или въвеждане на избирателен адрес - това са вариантите за разрешаване на проблемите с избирателните списъци, които в момента са правят на база на информация за постоянен адрес.

Според Цветозар Томов, който е бивш член на Централната избирателна комисия, около 1.5 млн. души фигурират в списъците в страната, а нямат право да гласуват. Става въпрос основно за хора, които живеят в чужбина, но и за починали. Така се създават възможности за злоупотреби, които трудно могат да се докажат, посочва той. Друг важен детайл е, че се вдига прагът за избирателна активност от 50%, която е необходима, например, за да има избран президент на първи тур.

Вариант е да се създаде изборен регистър, при който хората да посочат адреса, на който ще гласуват, а това може да стане при преброяването на населението догодина, смята Цветозар Томов.

Според изборния експерт Стоил Стоилов списъците с гласувалите на последните три вота могат да се вземат като основа, а два месеца преди изборите хората, желаещи да упражнят правото си на глас - да се допишат. Така ще се види и реалният брой избиратели в конкретни секции - по негови данни в 85% в секциите в Габрово на последния вот са гласували под 300 души.

Отчитане на резултатите от вота не от секционните избирателни комисии, а в преброителни центрове, е друга необходима промяна в изборния процес, смятат експерти. Според Цветозар Томов в тях бюлетините могат да се броят машинно чрез системи за оптично сканиране. Така ще се елиминира човешкият фактор.

Стоил Стоилов смята, че продължителността на изборния ден може да бъде намален с два часа - до 17, вместо както сега до 19 ч,. Така, според него, ще има време да се карат бюлетините в регионални преброителни центрове и да се броят от други хора. Той даде пример, че това няма да намали активността, тъй като има секции - като тези около Трън, в които избирателите са 67-68 души.

Според изборния експерт е необходим нов подход при подбор на изборната администрация - в нея да влизат не излъчени от партиите членове, а добре обучени кадри, които във всекидневието имат професии с авторитет. Той смята, че е по-разумно парите, които държавата ще похарчи за машини за гласуване (между 45 и 50 млн. лева по първоначални данни) да бъдат пренасочени за тази цел.

Според Цветозар Томов трябва да бъде решен проблемът с недействителните гласове и за това може да помогне машинното гласуване. Според цитирани от него данни недействителни през 1997 г. са били 0.7% от гласовете, а през 2017 г. - десет пъти повече, или около 7%. По думите му обаче машините с директно запаметяване на вота нямат голям престиж и трябва да се разреши и купуването на машини за оптично сканиране на бюлетините - т.е. хората да гласуват на хартия, но отчитането на резултата да става чрез машини.

Друга необходима промяна - според експерта - е отпадането на "циничната и антидемократична процедура", според която един кандидат може да участва в две листи. Според Стоил Стоилов трябва да се върви към промяна в изборната система у нас и тя да бъде като немската, например - местата за партиите в парламента да се разпределят според пропорционалния вот, но половината от хората, които ги заемат, да бъдат избрани мажоритарно.

Според Цветозар Томов трябва да се въведе дистанционно гласуване за българите, които живеят в чужбина - то да не е електронно, а по пощата, какъвто добър опит има в други страни.

И двамата смятат, че са необходими и други съществени промени в изборното законодателство.