На първо четене, със 71 гласа "за" и 32 "въздържал се" депутатите в Народното събрание приеха промени в Закона за административните нарушения и наказания, с които се удължават сроковете за обжалване на съставен акт.

Целта на проекта, внесен от Министерския съвет, е да съкрати сроковете на административнонаказателното производство и да ускори събирането на санкции, като се предлагат отстъпки за наказаните, ако платят доброволно в срок.

Според предложенията, които предстои да бъдат гласувани окончателно на второ четене, на нарушителите се дава възможност да сключват споразумение, за да приключи административнонаказателното производство.

В случай че нарушителят иска да възрази, с проектозакона срокът за това се удължава от три дни на седмица. Актът за нарушението ще се изпраща на "наказващия орган" в рамките на две седмици от връчването, а не както е сега на 14 дни от подписването.

Ако предложенията бъдат окончателно приети, нарушителят първо ще се предупреждава писмено при маловажни случаи и ще се наказва при повторно провинение от същия вид. Като писменото предупреждение освен данни за нарушителя и обстоятелството ще трябва да съдържа и описание на нарушението защо е маловажно.

При разискванията в пленарна зала имаше само две изказвания. Христиан Митев от "Обединени патриоти" обяви, че работата по законопроекта е започнала още при предишния мандат, като отбеляза като "безспорно достижение" предложението за увеличаване на срока за обжалване от три на седем дни. "Досега практиката е такава, че в тези три дни гражданинът обикновено посочва само, че не е извършил нарушението, без да може да изложи мотиви, без да може обосновано да защити тезата си. По този начин се получава едно изключително формално производство", казва Христиан Митев. Според депутата трябва да бъде окончателно подкрепено и предложението, с което се удължава срокът за обжалване на наказателни постановления от седем на четиринайсет дни.

Депутатът от парламентарната група на "БСП за България" Филип Попов изказа опасение, че "е дълбоко сбъркан самият запис в законопроекта". Като причина той посочи, че не било посочено ясно кои случаи са маловажни и какви са критериите да бъдат определени като такива, а това "създава възможност за абсолютно разнородна практика на наказващите органи в страната".

В закона е записана следната дефиниция на "маловажен случай": "Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид".

Филип Попов от БСП отбеляза: "Каква е тази незначителност на вредните последици? Кой я преценява? Това не е описано!"