Когато след първото заседание на правителството на 14 декември миналата година премиерът Кирил Петков изрече тези думи, надали е очаквал колко пророчески ще се окажат. Тогава ситуацията изглеждаше сложна - ден след избирането му Петков трябваше спешно да се справя с наводненията из Южна България и с удара от предложеното от енергийния регулатор за шоково повишаване на цените на тока. Сто дни по-късно тези му проблеми изглеждат само "едно добро начало" (според стария виц) на фона на войната в Украйна и десетките хиляди бежанци в България, задълбочаването на ценовата криза, петата вълна на COVID-19, мъчителните опити за промяна в съдебната система, челните сблъсъци с прокуратурата по всички фронтове и нестихващите пожари, подпалвани от значително по-опитната опозиция в парламента.

В отчета си за този период премиерът призна, че промяната не идва с желаната скорост. При толкова тежки и наслагващи се една върху друга кризи реалната оценка доколко причината за това са (без)действията на правителството е сложна. Факт е обаче, че реформите вече изостават от амбициозно определените срокове, повечето кадрови решения са в глуха улица, а първоначалната висока обществена подкрепа започва да намалява. Засега четворната управляваща коалиция от "Продължаваме промяната", БСП, "Има такъв народ" и "Демократична България" успява да запази единството си и дори да опази в мълчание искрите, които - съдейки по косвени белези - прехвърчат по различни теми. Следващите месеци обаче могат да се окажат ключови за бъдещето на управлението, особено ако сегашните кризи се задълбочат, а решенията - се забавят.

От 13 декември, когато се закле кабинетът "Петков", досега Министерският съвет и партиите от управляващата коалиция са внесли за обсъждане общо 29 законопроекта, но от тях окончателно са приети едва седем. Три са за държавния бюджет и бюджетите на Националния осигурителен институт и Здравната каса. Приемането на бюджета мина през поредица от процедурни хватки, с които опозицията от ГЕРБ, ДПС и "Възраждане" удължиха с дни гласуването на текстовете, които влизат в сила от 1 април. А от декември се знае, че предстои актуализация заради липсата на време при съставянето на правителството да се отразят в трите бюджета всички виждания на коалицията за реформи.

Защитата на битовите потребители от високите цени на тока засега минава през приетия през декември от парламента мораториум за повишаването на цените на тока, парното и водата, чието действие изтича в края на март. При това идеята бе на ГЕРБ, която управляващите прегърнаха безкритично, поради което впоследствие се наложи решението да бъде леко ревизирано и гласувано отново. До момента управляващите повтарят, че мoраториумът няма да бъде удължаван, а Комисията за енергийно и водно регулиране подготвя ценово решение от април, с което цената на електроенергията за бита няма да се повиши. Подробности обаче не са известни.

От предвидените структурни реформи е създадено единствено Министерството на електронното управление, заради което едноименната агенция бе закрита. На камък обаче удари обещаваната спешна реформа в Агенцията по горите, която трябваше да бъде прехвърлена към Министерския съвет, но все още е към Министерството на земеделието. Заради сблъсъци в коалицията темата дори е оставена на заден план за неопределено време, въпреки че титуляр за неин ръководител има - депутатът Александър Дунчев.

Предвид нагласите в България към COVID-19, може би единственият еднозначен дивидент за новите управляващи е отменянето на сертификата за коронавируса. Акцията с добавките от 75 лв. за пенсионерите при ваксиниране обаче не успя да повлияе значително на повишаването на нивата на имунизиране в страната, а дълго обещаваната нова кампания в полза на ваксините беше обявена едва на 21 март и още не е тръгнала реално.

Публично демонстрираното от Кирил Петков желание за борба с корупцията (формулирано в "ще освободя България от корупцията" пред британския "Обзървър" преди дни), включително чрез ареста на бившия премиер Бойко Борисов, предизвика одобрение в социалните мрежи и беше прието като опит за по-смели действия на кабинета, но скоро затиснато от очевидно недобрата подготовка на акцията и твърде неясните перспективи за изхода от нея. Засега проверката, започната от МВР потвърди ясно основно нежеланието на прокуратурата да разследва бившия премиер и близкия му кръг.

Войната в Украйна, която пренареди дневния ред на целия свят, включи в спешната работа на правителството и парламента нови задачи и предизвикателството пред управляващите ще бъде да задвижат обещаните реформи заедно с тях, вместо да ги отложат.

Отложено беше отново одобрението от еврокомисията на Плана за възстановяване и развитие. Но заради ясно усетената покрай войната газова зависимост от Русия (следващ договор с "Газпром" е под въпрос), кабинетът приоритизира строежа на газовата връзка между България и Гърция и обяви, че ще е готова през септември.

Според политолога и изпълнителен директор на "Галъп интернешънъл" Първан Симеонов обстоятелствата, пред които се изправя това правителство са много по-трудни, отколкото са били при други, защото са възникнали глобалният проблем с цените, както и войната. "Те трябваше да влизат с летящ старт, нямаха избор. Първите 100 дни бяха задача с повишена трудност. На този фон за отбелязване е, че успяха да запазят някакви сравнително добри нива на доверие в сравнение с много други правителства", смята той.

Макар че премиерът Кирил Петков неведнъж е заявявал, че темата за реформата в съдебната система е ключова (а това бе отбелязано и със срок "незабавно" в коалиционното споразумение), напредък почти липсва. Едва преди седмица парламентарната комисия по правни въпроси разгледа и прие на първо четене закриването на специализираните съд и прокуратура.

Заложената като приоритет реформа на антикорупционната комисия също видимо не е започнала: конкретен законопроект не е внесен в парламента, въпреки че като срок в коалиционното споразумение бе посочено "не по-късно от 3 месеца от започване на работа на Народното събрание". Според информация на "Дневник" с изготвянето му и съгласуването с коалиционните партньори се занимава началникът на кабинета на премиера Лена Бориславова.

Дебатът за промени в Конституцията - с които по идея трябва да се ограничат правомощията на главния прокурор - също спря преди да е започнал, защото опозицията бламира временната парламентарна комисия, в която трябваше да се обсъждат промените. Тя бе създадена преди месец и половина и до момента председателят ѝ Христо Иванов от "Демократична България" не е свикал нито едно заседание.

Според Първан Симеонов именно темата за съдебната реформа би могла отново да обедини разединената в момента по оста Изток-Запад управляваща коалиция, защото в "разделението "за" и "против" Борисов и Гешев, управляващите се чувстват по-добре.

След кратко затишие около началото на войната в Украйна, арестът на бившия премиер Бойко Борисов миналата седмица върна отново на дневен ред в изявленията на управляващите въпроса за смяната на главния прокурор Иван Гешев. "За пореден път ставаме свидетели на саботаж от страна на прокуратурата", обяви премиерът и заключи, че в България независима прокуратура няма. Конфликтът между правителството и прокуратурата бе "подгрят" месец по-рано, когато от държавното обвинение се усъмниха в представения доклад на испанските служби, изпратен до Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) за случая, станал популярен като "Барселонагейт".

Въпреки заявките за прозрачност, първите 100 дни на новото управление не дадоха ясен отговор на въпроса как се взимат решенията в него. В коалиционното споразумение е заложено, че по законодателните инициативи заседават експертни съвети - общо 18 на брой. По идея всеки от тях трябва да заседава поне веднъж месечно, но по информация на "Дневник" голяма част от групите въобще не са се събирали, а за експертни обсъждания се смятат и отделни разменени реплики в кулоарите на парламента или телефонни разговори.

Справка в сайта на парламента показва, че управляващата коалиция е внесла само шест законопроекта, като единственият по-значителен е за промените в енергийния регулатор. Други примери за законодателния принос на партиите в коалицията са удължаване до края на годината на 9% ДДС за някои сектори заради COVID кризата, както и за регистъра Булстат.

Преди дни пред БНТ Христо Иванов от "Демократична България" коментира: "Управлението може да бъде критикувано за недостатъчна степен на координация, без съмнение" и посочи, че коалицията работи по проблема.

Войната на Русия в Украйна и отношението към нея не само доведоха до първата смяна в кабинета "Петков, но и редовно демонстрират противоположни позиции сред коалиционните партньори. Първоначално ясната проевропейска и пронатовска позиция на кабинета за войната на Русия в Украйна впоследствие беше потопена в лансираната от БСП теза, че страната няма да оказва никаква военна помощ на Киев. БСП внесе разнобой и за санкциите срещу Москва, като отказа да подкрепи този текст от декларацията на парламента. Левицата не позволи също отстранения от поста военен министър генерал Стефан Янев да бъде заменен от официално пронатовски настроеният специалист по отбрана Тодор Тагарев и в крайна сметка беше одобрен Драгомир Заков.

Войната в Украйна предизвика още едно сериозно различие в коалицията - БСП публично настоява, че не трябва да бъде изпращана военна помощ на Украйна. Затова премиерът непрекъснато обяснява, че България няма да изпраща такава, а само хуманитарна. В последните дни се стигна до коментар на вицепремиера Асен Василев, че "би следвало да изпратим боеприпаси. Това е личното ми мнение, но мнението на правителството като цяло е, че не трябва да се изпращат такива". А Петков вече настоява "за общ държавен консенсус" по темата. Решение за военна помощ дори и гласувано от правителството - вече има примери, в които министрите не подкрепят единодушно - после трябва да бъде потвърдено от парламента. Това ще остане една от критичните точки за коалицията и през следващите седмици.

Социалистическата партия е основна фигура и в друг коалиционен раздор, придобил публичност - назначенията в системата на Агенцията по горите. Депутатът Александър Дунчев открито атакува БСП, че поставя свои кадри без експертиза, а партията го атакува, че лесовъдът защитавал интересите на горската мафия. Лидерите на "Продължаваме промяната" така и не заеха страната на своя депутат.

На фона на това разединението още в началото на управлението за сертификата за COVID-19 в парламента изглежда отдавна забравена тема. Тепърва предстои да се види дали ще се задълбочи или ще утихне разделението в коалицията по темата за форсмажор за бизнеса заради войната в Украйна, но още тази седмица на дневен ред отново е сагата с назначаването на нов управител на Българската народна банка (БНБ).

Мандатът на управителя на БНБ Димитър Радев изтече през юли 2021 г. и макар да сочеха избора на негов наследник сред най-големите си приоритети, досега управляващите не съумяха да се обединят около обща кандидатура. Удълженият нов срок (обаче само с гласовете на "Има такъв народ" и опозицията) за номинации изтича в сряда (23 март) и ще е тест за това дали партньорите във властта могат да намерят общ език и кандидат.

В края на януари с трудности и обсъждания до последно четворната коалиция избра новия председател на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Станислав Тодоров. Решението беше съпроводено с неофициални информации за спорове и мъчителни преговори по лансираните от групите кандидатури, въпреки демонстрираното официално единство около името на Тодоров.

Избирането на гуверньор на БНБ и шеф на енергийния регулатор са само две от осем назначения, които зависят от парламента. Сред тях е председател на чакащата реформа антикорупционна комисия, след като Сотир Цацаров освободи поста, а изпълняващ длъжността остана зам.-председателят Антон Славчев, с когото на практика няма никаква промяна в органа и политиките му.

Още с обявяването на политическия проект "Продължаваме промяната" той бе атакуван, че е в услуга на президента Румен Радев. За 100-те дни на кабинета обаче държавният глава няколко пъти се противопостави на действията на правителството и накара Петков да обяснява, че "още сме от един отбор".

Държавният глава порица Петков и дори го предупреди за модела "Борисов" след смяната на ръководството на "Булгаргаз", а посещението на премиера в Северна Македония, президентът определи като прибързано.

Петков отвърна, че то е "ужасно закъсняло" и поне засега кабинетът демонстрира, че се стреми към нов подход към разговорите - с фокус върху общи икономически теми, пред историческите и политическите въпроси.

Извън проблема с кризите, управлението е изправено и пред опитна опозиция, която обещава допълнително да го затруднява - след арестите на Борисов, Горанов и Арнаудова, ГЕРБ-СДС обяви, че ще работи за сваляне на правителството "Петков". Това бе завършекът на така или иначе фасадната заявка на ГЕРБ в първия ден на новия парламент, че ще е "миролюбива опозиция", прераснала по-късно в режим на атака заради "Барселонагейт". (Каква опозиция е ГЕРБ четете тук)

С процедурни хватки опитните парламентаристи от ГЕРБ-СДС и ДПС, заедно с популистите от "Възраждане" многократно показаха, че могат да саботират работата на парламента: като влагат усилия в протяжни изказвания и реплики един към друг. Емблема на това стана обсъждането и гласуването на държавния бюджет, когато заседанието продължи до 5.20 часа сутринта, а беше започнало в 9 ч. сутринта на предишния ден.

Информация от Народното събрание, изпратена до "Дневник" по реда на закона за достъп до обществена информация, показва, че за 22-те заседания на парламента най-продължителни са изказванията на депутати от опозицията. Петимата най-активни са:

Засега единствената нова практика, въведена от правителството, е възстановяването на парламентарния контрол и изслушването на министри в пленарната зала, смята социологът Геновева Петрова.

За това свидетелстват и данните от администрацията на Народното събрание, според която премиерът Кирил Петков е участвал три пъти на парламентарен контрол и три пъти на блиц контрол, както и два пъти е бил изслушван извънредно в пленарна зала (след посещението му в Северна Македония и за войната в Украйна).