Със сговор и единомислие депутатите приеха окончателно промените в Закона за българско гражданство, с които отпада възможността за получаването от чуждестранни граждани на т.нар. златни паспорти. Бе прието и предложение на ДПС в 4-месечен срок от влизане в сила на промените ДАНС да провери всички преписки по придобито гражданство срещу инвестиции. Ангажимент за това пое премиерът Кирил Петков в разговор със санкционирания от САЩ за корупция депутат от ДПС Делян Пеевски в Народното събрание на 11 февруари.

Единствените критики на новите текстове дойдоха от групата на "Възраждане". Петър Петров коментира, че с приетите промени се прекратяват и настоящи 100 заявления за придобиване на гражданство и следва да се върнат инвестирани 200 млн. лева. Аргументът му бе, че така или иначе ДАНС ще проверява всички заявления и няма нужда настоящите да бъдат прекратявани, но останалите парламентарни групи гласуваха единодушно по текстовете, подкрепени от комисията по конституционни и правни въпроси.

Крум Зарков и Хамид Хамид пък коментираха, че следващата стъпка е премахването на възможността за получаване на инвестиционни визи за пребиваване в страната.

Малко преди приемането на закона на първо четене, в началото на февруари, от ДПС внесоха получен в пощата на депутата Хамид Хамид анонимен сигнал за "чудовищна схема", според който над 120 души от Русия и Китай са получили неправомерно гражданство, право на пребиваване или инвестиционни сертификати в България. Наскоро прокуратурата се похвали, че работи интензивно по сигнала, и обяви, че е разпитала шефа на Българската агенция за инвестиции (БАИ) Стамен Янев като свидетел

До този момент България беше една от трите държави в Европейския съюз заедно с Кипър и Малта, която все още предлагаше опцията за придобиване на гражданство срещу инвестиции.

Съществуването на инвестиционното гражданство беше поставено и от САЩ като пречка пред отпадането на американските визи за България в доклад в края на декември 2021 г. Преди това още през лятото (юни) на миналата година Европейската комисия изрази за пореден път безпокойство от продължаващата в България законова възможност за придобиване на българско гражданство по натурализация в замяна на предварително определени плащания. Според ЕК по този начин страната ни налага на други държави членки задължението да признават за граждани на ЕС лицата, натурализирани на това основание, и да им предоставят всички права, произтичащи от този основен статут.

През 2009 г. с промени в закона за чужденците се въвежда възможността чужд гражданин да получи разрешение за постоянно пребиваване в страната при определен размер инвестиции. Той трябва да е вложил над 1 000 000 лв. в акции на търговски дружества, търгувани на български регулиран пазар, в облигации и съкровищни бонове, дялове и акции, право по концесионни договори и др.

През 2013 г. в Закона за българското гражданство (чл. 12а и чл. 14а) е въведена нова възможност - право на получаване на гражданство на база на вече получено право на пребиваване като чуждестранен инвеститор по Закона за чужденците. Друго допълнително условие е да са получили разрешение за пребиваване преди 5 години, но ако увеличат инвестицията си до определени размери, могат да придобият гражданство по натурализация и след една година пребиваване.

През 2018 г. Министерството на правосъдието предложи тези текстове да отпаднат, като беше заложена идеята да има само опцията за получаване на постоянно пребиваване на основание инвестиция. Идеята беше да се демонстрира воля пред Европейската комисия за затягане на контрола в тази насока.

Докато проектопромените престояваха в парламента, през 2019 г. главният прокурор по това време Сотир Цацаров се активизира по темата и поиска да се отнемат паспортите на седем души - двама руснаци, трима египтяни и по един от Пакистан и от Йордания. Те били придобили българско гражданство, купувайки държавни ценни книжа, които впоследствие са продадени. Няма публично известни данни какво е станало с отнемането на гражданството на тези хора.

Според данни, публикувани от "Медиапул", сред получилите инвестиционно гражданство най-много (40%) са руснаци, осем са китайци, американците са четирима. От страните от т.нар. Близък изток са други 20 души - четирима ливанци и четирима иранци, трима египтяни, либиец, йорданец, иракчанин, алжирец, има инвеститор от Йемен, един саудитец. Двама сирийци са инвестирали в България в разгара на гражданската война в тяхната страна между 2015 и 2017 година. "Златни" паспорти са получили и бизнесмени от дестинации като Чад, Бурунди, Бангладеш, Доминиканска република.

Преди малко повече от година (в края на февруари 2021) в пленарната зала с гласовете на ДПС и ГЕРБ бяха приети поправки в Закона за българското гражданство, които не само запазиха "златните паспорти", но и разшириха при какви инвестиции направилите ги ще могат да стават български граждани, а членове на техните семейства също да кандидатстват. Основен вносител на тези промени беше Йордан Цонев (ДПС), който по средата на четенето на текстовете на второ четене в зала кратко ги мотивира и заговори за "70 - 80 бизнесмени", които иначе можело да съдят България за отнети права.

Проект, с който да отпадне възможността за инвестиционно гражданство, беше гласуван от Министерския съвет в началото на януари 2022 г. Той е бил качен за обществено обсъждане още през октомври миналата година. Ден преди заседанието на Министерския съвет, на който е приет проектът, промени с почти идентично съдържание и сходни мотиви в парламента внесоха и от ДПС с подписите на Делян Пеевски, Йордан Цонев и Мустафа Карадайъ. Днес Пеевски не гласува, тъй като не присъстваше на пленарното заседание.

Мотивите на движението, представени от Йордан Цонев, бяха, че ДПС иска "да са в унисон с нашите американски партньори" (заради доклад от преговорите на Европейската комисия за отпадане на визите за САЩ, в който като пречки това да стане за България, Румъния и Кипър се посочват и издаването и измамите със златни паспорти и корупцията на общински и държавни служители при това).

Какво накара ДПС за по-малко от година да преобърне позицията си и да заговори за "чудовищна схема", свързана с инвестиционното гражданство, е въпрос, който тепърва ще се разплита. Но един от отговорите му е в публично известните факти: по средата на двете събития е включването от САЩ на Делян Пеевски в списъка по глобалния акт "Магнитски" (юни 2021) и свързването му със схеми за купуване на паспорти.

Сега ДПС искат по думите им да изчистят името му, а тези активности вероятно са необходими и на адвокатите, които Пеевски е наел в САЩ, за да обжалва, че е санкциониран по "Магнитски".

В съобщението на САЩ за санкционирането на Пеевски се посочваше, че поставено лице в корупционните дейност на Пеевски е Илко Желязков, който тогава бе зам.-председател на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства. "Пеевски е използвал Желязков за осъществяването на схема за подкупи, засягаща български документи за пребиваване за чуждестранни граждани, както и за подкупването на държавни служители чрез различни средства в замяна на информация и лоялност от тяхна страна", се казва в мотивите за санкцията по закона "Магнитски".

В началото на февруари правната комисия в парламента прие на първо четене проекта на правителството и отхвърли този на ДПС (внесен на 11 януари). На 20 януари ДПС бяха внесли още едно предложение за промяна в преходните и заключителни разпоредби на закона - парламентът да задължи ДАНС в срок от три месеца след приемане на закона да направи проверка и на всички гражданства, които са дадени заради инвестиции. Тази идея също не беше подкрепена.

Освен законодателни промени от движението изпратиха и получен от тях анонимен сигнал към прокуратурата (преди това огласен подробно в медиите). А тя се задейства мигновено.

На 3 февруари ДПС втвърди тона и депутатът от движението Хамид Хамид обяви, че ще сезира главния прокурор за нарушения при придобиването на такова гражданство. Той обвини новите управляващи, че прикривали нарушенията по темата.

На 4 февруари Хамид намеси и името на премиера Кирил Петков, като се позова на анонимен и непроверен сигнал, според който златните паспорти на китайци и руснаци са издавани от шефа на Агенцията за инвестиции Стамен Янев без проверка на документи и реалните измерения на инвестициите. По думите на Хамид имало данни за "чудовищна схема".

Според сигнала (за автора на който първоначално Хамид заяви, че е анонимен, а после, че е от човек от изпълнителната власт) "над 120 лица, основно китайци, част от които работят за специалните китайски служби, и руснаци, са получили пребивавания, като са използвали едни и същи пълномощници, превъртели са едни и същи суми през една банка от един на друг и само на фотокопие от тези извлечения са получавали пребиваване в периода 2015 г. до 2021 г.".

На 7 февруари, понеделник, три дни след като Хамид Хамид заяви, че ще се обърне към главния прокурор, от държавното обвинение съобщиха, че е започнала проверка по сигнала на Хамид, и демонстрираха, че наистина ще отделят специално внимание по темата.

В рамките на ден стана известно, че е образувано досъдебно производство, а със случая се заеха двама прокурори от специализираната прокуратура и петима следователи, които търсят организирана престъпна група, като ще бъдат разследвани всички издадени "златни паспорти" в периода 2015 -­ 2021 година.