Петков анонсира добри новини около преговорите със Северна Македония и общи проекти със Западните Балкани
Съвместна работа в областта на енергетиката и инфраструктурата, продоволствена солидарност и борба с корупцията. За това се разбраха на обща среща премиерите на България, Румъния, Северна Македония и Черна гора, инициирана от Кирил Петков. Пред медиите лидерите на държавите - членки на НАТО, от Югоизточна Европа заявиха, че сред основните им цели занапред ще е промяна на посоката на доставка на газ - като целта е тя вече да е от север на юг, като това е едно от нужните действия след военната инвазия на Русия в Украйна.
Пред медиите Кирил Петков съобщи, че има напредък след заседанията на работните групи между България и Северна Македония и скоро се очакват добри новини за вдигане на българското вето и започване процеса по присъединяване на страната към Европейския съюз, което бе определено като особено важно в контекста на случващото се в Украйна.
Той поиска общи действия за изкореняване на прането на пари и в борбата с корупцията. Според него никоя държава не може да се справи сама с трансграничното пране на пари. Повтори думите си от срещата на европейските лидери в Брюксел, че местната корупция се използва от Руската федерация за влияние в района.
"В момент на криза е важно да сме заедно, да се координираме освен на ниво ЕС и НАТО, и с бъдещите членове. Мечтата ми е да имаме координирани Балкани на всички теми. При икономическо обединение може да се превърнем в най-бързо развиващия се регион", посочи Петков след срещата с колегите си Николае Чука (Румъния), Димитър Ковачевски (Северна Македония) и Здравко Кривокапич (Черна гора).
Русия е заплаха за общата сигурност
Всички премиери подкрепиха териториалната цялост на Украйна и определиха Русия като най-голямата заплаха за общата сигурност, а според Чука съвместните действия в региона са ключови.
"Трябва ни по-сериозни действия за защита на инфраструктурата и общността. Русия има зловредно влияние в района. Трябва да противодействаме на фалшивите новини, да засилим търговското сътрудничество. Съвместно да подпомогнем Украйна, която е в критично положение. В Молдова също има криза, искаме да помогнем на Черна гора, за да напредне по посока присъединяване в ЕС", каза Чука.
Според Кирил Петков модернизиране на военното оборудване върви ръка за ръка с логистична стратегия. "Вместо да говорим за скъпи военни системи, по-добре да се координираме на местно ниво", каза той. От страна на Черна гора бе посочено изоставането на пътната мрежа в Адриатическия регион.
Българският премиер посочи още, че в Румъния са пристигнали най-голям брой бежанци от Украйна, а премиерът на Черна гора се възхити от гражданите на Румъния и България, които са помогнали да бъдат посрещнати хората. Той сравни ситуацията със случилото се в неговата страна по времена кризата в Югославия, когато са подслонени около 200 хиляди бежанци.
Взаимопомощ за осигуряването на храна
"Тази война предизвиква най-големия дисбаланс от Втората световна война. Запасът на газ в Европа е нисък. Сега има недостиг на торове на световния пазар. Тези, които могат да бъдат купени, са 3-4 пъти по-скъпи. Повишението на цените на храните е най-голямото от Втората световна война", заяви Ковачевски. Премиерът на Северна Македония добави, че някои от страните в региона имат запаси от жито, други нямат и им се налага да купуват.
Петков съобщи, че земеделските министри на страните ще се срещнат, за да дискутират солидарност по посока храната, като даде пример с житото и олиото.
"Русия спря износа на жито и пшеница. Украинските пристанища на Черно море не могат да транспортират тяхната реколта. Ако това продължи, ще въздейства на реколтата за 2022 г., може би и по-нататък. Също така износът на торове. Може да има предизвикателства за доставката на храна", каза Петков.
Премиерът на Румъния заяви, че до този момент няма проблеми, свързани с доставка на храни, но трябва да се оценят всички въздействия по веригата.
Координация в енергетиката
По повод съвместни действия в областта на енергетиката Петков посочи, че съществуващите тръбопроводи трябва да заработят в посока юг-север, за да могат балканските страни да получават втечнен газ от Гърция и Турция. Планът е връзката да достигне и до Северна Македония, която вече е подписала договор с Гърция. Премиерът Ковачевски съобщи, че се работи и по връзка между Северна Македония и Албания, която определи като важна за България. Лидерите коментира и нуждата от инвестиции в възобновяеми енергоизточници и батерии, което ще доведе до по-голяма енергийна сигурност.
На този етап Черна гора не използва природен газ, но проучва възможности за доставка.
"Надяваме се гръцко-румънският консорциум да съдейства. Имаме голямо пристанище, където има възможност за втечнен газ. Трябва да има взаимовръзки", заяви Здравко Кривокапич.
Присъединяването на Северна Македония
"Разширението на Европейския съюз става политика за сигурност. Спирането на процеса води до нестабилност, защото създава възможност за зловредни влияния от трети страни. В тези предизвикателна времена Северна Македония остава ангажирана за поддържане на добросъседски отношения", заяви премиерът Ковачевски.
Кирил Петков добави, че с колегата си работят много координирано, като смята, че Северна Македония трябва да получи място в ЕС възможно най-скоро.
"Нашето правителство е ангажирано да постигнем това колкото се може по-експедитивно. Трябва да изчистим правата на малцинствата. Работим в тясна координация с европейските партньори, които служат като трета страна в процеса в много случаи. Нашите отношения много се подобриха през последните три месеца. При сегашната криза Северна Македония и Албания трябва да поемат пътя към присъединяване. През следващите няколко седмици очаквам този процес да се ускори. Имаме добри новини, що се отнася до двустранните срещи и министри. Чувам добри новини от историческата комисия. Някои от трудните за преодоляване въпроси изглеждат реалистични за преодоляване. Оптимист съм за целия процес", каза Петков.