Христо Иванов: Няма промяна в официалната позиция на България за Северна Македония
Няма промяна в позицията на България за допускането на Северна Македония до преговори за членство в Европейския съюз. Това се разбра днес от официални и неофициални коментари на членове от управляващата коалиция, а поводът да бъдат питани бе провелата се вчера вечерта среща между лидерите на четирите управляващи партии.
Депутати от "Продължаваме промяната", "Има такъв народ", БСП и "Демократична България" бяха лаконични по темата, като заявиха, че не са запознати за същината на провелия се разговор. Единствено съпредседателят на "Демократична България" Христо Иванов заяви преди медиите, че коалицията не е стигала до други изводи извън официалните позиции, които има България.
"С разбирането, че е общ интерес - и техен, и български - Северна Македония трябва да стане възможно по-бързо част от европейското семейство, но това не може да стане на цената на българските национални интереси. Така че позицията ни е без промяна в това отношение", коментира Иванов и добави, че очаква от правителството на Северна Македония да покаже готовност да изпълни исканията на българския парламент, формулирани в рамковата позиция и после потвърдени на Консултативния съвет по национална сигурност.
По думите му темата за ветото е обект на постоянна дискусия и преговори на политическо ниво.
"Никакви срокове не са поставени и не могат да бъдат поставяни на България. Имаме позиция и в момента, в който видим, че имаме основание да смятаме, че българските национални интереси са защитени, ще можем да реализираме и този национален интерес на България - Северна Македония да влезе в преговори с ЕС", добави още Иванов.
Председателят на парламентарната група на БСП Георги Свиленски също коментира по-рано, че позицията на БСП за Македония остава непроменена. "Има декларация на българския парламент, в която ясно се казва при какви условия може да се даде зелена светлина. Тази декларация не е отменена, не е преразгледана, така че едва когато бъдат изпълнени условията, ще бъдат предприети следващи действия", каза той.
Диалогът се забави, но Петков обещава "добри новини"
В началото на годината президентът Румен Радев свика Консултативен съвет за национална сигурност, на който бяха препотвърдени условията, при които България би се съгласила да започне преговорен процес за присъединяване на Северна Македония към Европейския съюз. Посланията на втория проведен от него КСНС по темата Северна Македония от 2019 г. насам включваха и връщане към Рамковата позиция, приета през 2019 г. и съдържаща дълъг списък с искания, обтегнал отношенията между София и Скопие. Това е крачка назад и спрямо работата на първото назначено от Радев служебно правителство, което успя да филтрира списъка, за да го сведе до по-приемливи за Северна Македония искания.
Консултативният съвет се обедини около следните предложения към изпълнителната и законодателната власт:
1) При провеждане на външната политика да се спазва националната позиция на България заедно с Рамковата позиция и декларацията на парламента от 2019 г.
2) Даването на съгласие за начало на преговори да не се обвързва със срокове, а с резултати, включително по отношение на правата на македонските българи.
3) Да се работи за изпълнение на договора в хода на преговорите за членство.
4) Кабинетът да изготви и предостави кадри за план за действие във всички области на отношенията със Северна Македония.
5) Кабинетът да предложи създаването на работни групи по области в съответствие с договора.
6) Кабинетът да предприеме мерки за изграждането на Коридор №8 заедно със Северна Македония и Албания - магистрала, жп линия, енергийна и дигитална свързаност.
7) Парламентът да предложи на Северна Македония "структуриран диалог" между парламентарни комисии на двата законодателни органа.
Едновременно с това КСНС на практика подкрепи опита на дошлото на власт през декември правителство да реши спора с нов подход и паралелни писти на - паралелен разговор по политическите въпроси, създаване на споменатите работни групи и (неофициално) преговори в Брюксел как ще изглежда интегрирането на бъдещото решение в преговорната рамка.
На посещение на премиера Кирил Петков в Скопие седмица след КСНС бе решен единият от политическите въпроси. Впоследствие скоростта на работа се забави: първо заради напрежението около Украйна, след това и заради избухналата война с нахлуването на Русия. Властите твърдят, че преговорите на техническо ниво продължават да се водят и има и напредък - пример в последните седмици са споразуменията за академично и културно сътрудничество, стартът на редовната авиолиния София-Скопие и първата среща на председателите на парламентите на двете държави, Никола Минчев и Талат Джафери.
Не е известно дали има напредък и по оставащите политически въпроси. В понеделник обаче Петков заяви на среща с други балкански лидери, че скоро се очакват добри новини, свързани с българското вето.