След избора на управител на Българската народна банка (БНБ) управляващата коалиция се готви да остави в ръцете на опозицията решението на още един спорен и важен въпрос - връщането на хартиените бюлетини на избори. Инициативата на БСП да поиска законодателни промени за отмяна на изцяло машинното гласуване среща категоричния отпор на партньорите ѝ в управлението от "Продължаваме промяната", "Има такъв народ" и "Демократична България" и така решението ще зависи от действията на ГЕРБ, ДПС и "Възраждане".

Решението в България да се гласува единствено с машини беше взето преди година от 45-ото Народно събрание по предложение на най-голямата парламентарна група - "Има такъв народ". ГЕРБ и ДПС бяха единствените партии, които в дебатите за промени на Изборния кодекс настояваха вотът да се осъществява и с хартиени бюлетини, и с машини, а гласоподавателите да избират сами начина. Тогава БСП подкрепи новите формации в парламента и заедно с "Има такъв народ", "Демократична България", и "Изправи се! Мутри вън!" прокара правилото в секциите с над 300 избиратели да се гласува само на устройства за машинно гласуване.

През последните години депутатите от ГЕРБ неведнъж са се опитвали да премахнат машинното гласуване, като последния такъв опит бе направен след предсрочния парламентарен вот през юли 2021 г. Миналата година ГЕРБ атакува решенията на 45-тото Народното събрание за машинното гласуване в Конституционния съд с аргумент, че нарушава принципа за "равно избирателно право". Тогава съдиите се произнесоха, че машинното гласуване не е противоконституционно. Сега позицията на партията на Бойко Борисов е категорично в подкрепа на идеята за връщане и на хартиените бюлетини с мотива, че премахването им е отказало стотици хиляди граждани да гласуват.

От ДПС отказаха коментар пред "Дневник" как биха гласували по предложените от БСП текстове с аргумента, че законопроектът все още не е обсъждан в парламентарната група. Въпреки че преди две години беше адепт да се гласува само с машини, сега движението не споделя същите възгледи. В първия работен ден на 47-мото Народно събрание лидерът на партията Мустафа Карадайъ обвини управляващите, че с въвеждането на изцяло машинен вот е "откъснало" близо 500 хил. избиратели от процеса по избиране на народни представители. "На всички е ясно, че по-възрастните и необразованите хора имаха затруднение да упражнят правото си на глас", заяви тогава Карадайъ. Данните от изборите пък показаха, че електоратът на ДПС се е пренасочил към подвижните урни, където се гласува с хартиени бюлетини.

От "Възраждане" също твърдят, че все още не са обсъждали проектопромените и нямат позиция по тях. В началото на действащото Народно събрание партията на Костадин Костадинов предложи да се създаде временна комисия за ползите и недостатъците от машинното гласуване и изрази опасения, че и двата вида вот се манипулират. Ако 13-те депутати на "Възраждане" ги подкрепят, текстовете могат да съберат общо 132 гласа "за" (заедно с ГЕРБ, ДПС и БСП).

В деня, в който законопроектът бе внесен в деловодството на Народното събрание, стана известно, че нито един от партньорите на БСП в управляващата коалиция няма да подкрепи промените. Според информацията, разпространена от пресцентъра на левицата, лидерът на БСП и вицепремиер Корнелия Нинова е представила законопроекта на коалиционен съвет на лидерите, а след това той е бил обсъден и на експертен съвет. Според източници от коалицията още тогава левицата се е сблъскала с категоричния отказ от подкрепа от останалите формации. Въпреки това във вторник министърът на земеделието Иван Иванов, (БСП) изрази надежда, че социалистите ще успеят да убедят коалиционните партньори в правотата на предложението си и не очаква подкрепа от ГЕРБ, ДПС и "Възраждане".

Пред "Дневник" представители на две от формациите посочиха, че социалистите не бива да се надяват на подкрепа от тяхна страна. Според депутата от "Продължаваме промяната" Петър Куленски е изключено отново да се върне възможността за хартиено гласуване в секциите с над 300 гласоподаватели, тъй като това увеличава и опасността от купуване на гласове. "В никакъв случай не трябва да допускаме да се връщат чувалите с бюлетини, преправянето на писмените протоколи, сигналите за злоупотреби при броенето на изборните бюлетини и т.н. Освен това с въвеждане на задължителното машинно гласуване в секциите с над 300 гласоподаватели броят на невалидните бюлетини беше намален до по-малко от 1%", посочва Куленски.

Зам.-председателят на Народното събрание Ива Митева ("Има такъв народ"), която бе един от инициаторите на промените в изборния кодекс в 45-тото Народно събрание, също се обяви против връщането на хартиените бюлетини. По думите ѝ по-важният въпрос е да се извърши реформа в Централната избирателна комисия, вместо "да си играем ние пак на тази непоследователна законодателна дейност, която толкова сме критикували - иди ми, дойди ми".

И от "Демократична България", които пък винаги са подкрепяли идеята за изцяло машинно гласуване заради ограничването на недействителния вот, заявиха пред "Дневник", че няма да подкрепят предложението. Според Владислав Панев БСП може да разчита единствено на плаващо мнозинство по тази тема, но не и на консенсус в коалицията.

Трите формации не споделят мотивите на социалистите за измененията в Изборния кодекс - че въвеждането на смесено гласуване ще повиши избирателната активност, която беше проблем на последните избори.

Коалиционните партньори видяха различни причини за внасянето на законодателните промени точно в този момент. Според Ива Митева активизирането на левицата се дължи на напрежението около избора на гуверньор на БНБ и опасенията от разпад на мнозинството. В интервю за "Нова телевизия" във вторник сутрин Владислав Панев ("Демократична България") коментира, че БСП най-вероятно се готви за избори. Мнението му се споделя и от депутати от "Възраждане" и ГЕРБ, показа проверка на "Дневник". От "Продължаваме промяната" пък коментираха, че предложенията на левицата са били предмет на вътрешна експертна дискусия далеч преди възникването на напрежение сред управляващите.

Каквито и да са мотивите на БСП да внесе промените именно в този момент, отварянето на Изборния кодекс за промени най-вероятно ще възроди и други идеи, които останаха неосъществени при предишни ремонти на законодателството. Сред тях са: