Външнополитическият екип на премиера Кирил Петков има сериозни различия по темата Северна Македония спрямо националната позиция, която външното министерство спазва. Това заяви министърът на външните работи Теодора Генчовска пред журналисти, след като преди това бе изслушана "на закрито" в парламента по искане на депутати от ГЕРБ във връзка с позицията на България за членството на Северна Македония в Европейския съюз и появилите се в някои медии съобщения, че премиерът се е договорил със Скопие ветото да отпадне до края на лятото. Преди дни външният министър опроверга твърденията за задкулисни договорки. Днес Генчовска не уточни в какво се състоят различията по тази тема.

Тя заяви, че независимо от амбициите този въпрос да бъде решен до края на френското председателство на Съвета на ЕС, министър-председателят не е посочвал никакви срокове и никъде не е заявявал, че България ще вдигне ветото над Северна Македония. Тя обаче добави, че в разговорите си с нейни колеги от Северна Македония до нея достигат позиции, различни от приетите от Народното събрание.

Външният министър коментира и прогреса в отношенията със Северна Македония. Според нея от януари насам е било загубено ценно време, в което е можело да бъде отворена Конституцията на Северна Македония, за да бъдат записани българите като официално малцинство. Тя обаче уточни, че това условие не фигурира в българската рамкова позиция за Северна Македония, "затова е много важно Народното събрание да даде ясен мандат за преговори, ако искат всички парламентарно представени сили да свършим поне нещо положително до края на френското председателство", уточни Генчовска.

В действителност призивът към Северна Македония да включи българите в конституцията си и те да имат гаранции в основния македонски закон и в "институционалната архитектура" на страната, преди да се "отвори вратата" към преговори бе отправено от президента Румен Радев в края на миналата година, но то така и не бе записано в позицията след Консултативния съвет по национална сигурност.

Генчовска отхвърли спекулациите, че ѝ е искана оставката. По думите ѝ в коалицията не е ставало дума за такова нещо.

Депутати, присъствали на закритото заседание, коментираха лаконично изслушването на Генчовска.

Съпредседателят на "Демократична България" Христо Иванов заяви, че темата е прекалена важна, за да се организират "вътрешнокоалиционни мамби". Той припомни, че независимо от това дали и какви разговори са се водили и между кого, както и дали някой има интерес да превърне темата в политическа вендета, съществува рамкова позиция, която може да бъде променена само от Народното събрание. "Всичко останало са спекулации, конспиративни теории и опити да се забиват ножове в гърба в един или друг", добави Иванов.

Зам.-председателят на Народното събрание Мирослав Иванов от "Продължаваме промяната" заяви, че е изненадан от твърдението, че има различия между политиката, която води премиерът Кирил Петков за Северна Македония и тази на Министерството на външните работи. По думите му министърът трябва да изпълнява тези политики, които са му зададени от Министерски съвет.

Бившият външен министър от правителството на Бойко Борисов Екатерина Захариева каза, че от изслушването на Генчовска си е проличало, че "нямаме единна позиция по отношение на Северна Македония". По думите ѝ националният консенсус, постигнат в годините изглежда "доста разколебан и разклатен". "Когато премиерът говори едно, а пък министерството на външните работи - друго, няма как България да изглежда сериозно в очите нито на Северна Македония, нито на останалите партньори", коментира Захариева.