Въпросът отново стана актуален след като този път от "Демократична България" обявиха, че обсъждат дали и как да останат в коалицията и решението им предстои. От "Има такъв народ", които са най-шумни сред партньорите в исканията и позициите си, веднага напомниха за своите червени линии, при които напускат (най-дебелата е условията за ветото за Северна Македония). От БСП, които засега най-ефективно прокарват условията си (като последното за военно-техническата помощ беше сведено само до ремонт, заради тях) започнаха с нови искания, свързани с икономически мерки. А най-голямата партия в управляващото мнозинство "Продължаваме промяната" показва да е склонна на отстъпки и дори завои за някои решения в името на запазването на коалицията.

Така раздорите в кабинета "Петков" и Народното събрание надхвърлят разбирателствата, а приоритетите като съдебна реформа (с изключение на закриването на специализираното правосъдие) и реформа на антикорупционната комисия останаха на заден план заради спорове и ултиматуми за нов управител на БНБ, еврочленството на Северна Македония и т.нар. помощ за Украйна - всички от които отнемат повече време и енергия на фона на другите спешни и важни решения, които ефектите от войната изискват.

Именно конфликтът в Украйна и последствията, обаче ще помагат за запазване на управляващото мнозинство, защото предстоят проекти и мерки, свързани с доходи и помощи за различни групи от населението и за бизнеси. Политическите формации ще се опитат всяка от тях да има ключова роля по темата, защото решенията засягат на практика всички. По тези теми също има спорове и различия в коалицията, но прогнозите на представители на партиите са, че накрая ще постигнат разбирателство.

То ще е свързано и с планираната още в началото на годината актуализация на бюджета от юли, която в контекста на войната ще бъде разширена и с други законови промени и планове за помощи.

Ако обявената от премиера Кирил Петков от Вашингтон възможност за доставки на втечнен газ на цени под "Газпром" бъде реализирана и цената на енергоносителя бъде запазена или дори намалена, това ще повлияе позитивно и на общественото мнение за управляващите.

На фона на тези теми, засега искрите заради плана за присъединяване на България към еврозоната между "Има такъв народ" и кабинета от последната седмица не изглеждат толкова сериозни.

Решението на парламента (редактирано в пленарна зала) България само да ремонтира военна техника на Украйна доведе до заключение от "Демократична България", че коалицията е достигнала своя концептуален таван да функционира.

Затова вниманието за рискове от напускане се измести към тях. От последните изказвания на съпредседателите Христо Иванов ("Да, България") и Атанас Атанасов (ДСБ) може да се прогнозира, че това едва ли ще се случи в близко бъдеще, защото беше обявено, че за обединението приоритет ще бъде актуализацията на бюджета.

Именно търсенето на вариант, който да не създава риск от предсрочен вот, показва, че участието на демократичното обединение в управлението няма да приключи засега, а вероятно лидерите ще се опитат да постигнат свои искания във вътрешните договаряния.

Иванов обяви, че "ние сме вдигнали червен флаг относно способността на коалицията да взима решения, които отговарят на предизвикателствата, свързани с руската агресия срещу Украйна и в Източна Европа като цяло". Съпредседателят на "Демократична България" определи решението на Народното събрание, че военната помощ за Украйна ще е само за ремонти, като "твърде малко, твръде късно" и "едно голямо нищо".

В ефира на "Дарик радио" в петък (6 май) Христо Иванов каза още, че до около седмица обединението ще предложи "своите идеи как би могла в тази сложна ситуация вътрешнополитическа и в парламента да се подобри функционирането на управлението". Засега идеите не са публични, но ако не се приемат от партньорите, според Иванов "Демократична България" вече ще решава как да престане да носи отговорност за тази коалиция, което не означава задължително, че и тогава ще сме готови правителството да падне".

Новата голяма тема пред коалицията, по която засега партньорите дават сигнали, че успяват да работят по-скоро конструктивно, е за икономическите мерки в подкрепа на хората и бизнеса.

Конфликти обаче също не са изключени, защото лидерът на БСП Корнелия Нинова и депутати от формацията вече публично говорят за някои мерки, за които съгласие в коалицията засега липсва: напр. премахване на ДДС за хляба и замразяване на цената на газа за бизнеса на нивата от договора с "Газпром", а евентуалните разлики от алтернативни доставки да бъдат покрити от държавата.

Според информация на "Дневник" на първата коалиционна експертна среща по темата през тази седмица партньорите са стигнали до 13 общи предложения, които не са публични. Обсъжданията по тях ще продължават в следващите седмици.

Сред мерките, за които има разбирателство, са:

Предложенията бяха обявени публично първо от "Демократична България" в средата на април, а законопроект по темата е внесен (подписан от всички представители на коалицията - бел. авт.) седмица по-късно, но все още не е обсъждан на първо четене в ресорната бюджетна комисия.

Икономическите ескперти в управляващата коалиция са съгласни да бъде облагана и свръхпечалбата - на енергийните компании - като тепърва с енергиийния регулатор следва да се определи какво точно имат предвид. Искането на БСП е данъкът върху това да е 90%, но според източници на "Дневник" размерът все още не е потвърден. Съгласие има и за намаляване от 20 % до 9% на ДДС на електричеството, газа и парното.

В суров вид - но все пак одобрявана - е идея при зареждане в бензиностанциите да има отстъпка в цената на горивото, като експертите в коалицията обсъждат срещу получаване на облекченията да се показва лична карта, както и да не може да се издава фактура.

Напрежението в коалицията след неизбирането на Любомир Каримански от "Има такъв народ" за управител на Българската народна банка (БНБ) също ще продължи, като вече се видяха първите ясни знаци за това: Каримански започна атаки срещу министъра на финансите Асен Василев и партията на Слави Трифонов предизвика спор за местата в ключови комисии в парламента и получи допълнителни места.

Неизбраният кандидат за гуверньор, формулира ситуацията като "компромисите в управляващата коалиция са на изчерпаване", която повтори в поредица медийни изяви. Но той също обяви, че "продължаваме напред по някакъв начин".

След негова остра декларация (Каримански е и председател на бюджетната комисия в парламента - бел.авт.), Министерският съвет не обсъди плана за приемането на еврото в България. Като причини той посочи, че правителството се готви да приеме плана, без той да е дискутиран в парламента. Уточни, че "интегрирането на страната в еврозоната е политически и икономически проект, който зависи от правителството, и доколкото е необходимо - законодателна подкрепа от парламента".

Каримански критикува, че липсва анализ какви са ползите и негативите от въвеждането на еврото, макар че пише в коалиционното споразумение, че анализ трябва да има.

Според информация на "Дневник" на коалиционната среща по икономически теми е уточнено, че въпросният анализ ще бъде направен до края на лятото, а в рамките на следващите две седмици трябва да има структура какво ще включва. Очаква се той да бъде изготвен от представители на Министерството на финансите, БНБ и Българската академия на науките (БАН).

Така че по темата с еврото на този етап няма риск от по-сериозен сблъсък между партньорите.