Управляващите ще направят нов опит за създаването на една мегаагенция по вписванията, в която да се съберат на едно място най-важните регистри в държавата. Това става известно от законопроект за държавна агенция по вписванията, внесен миналата седмица в Народното събрание от представители на четирите управляващи формации.

Предложението на шестимата депутати е да се образува специализиран орган към Министерския съвет - Държавна агенция по вписванията, който да събере в едно четири структури - Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) и Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" (ГРАО), които сега са на подчинение към Министерство на регионалното развитие и благоустройството, както Агенцията по вписванията (АВ) и Централния регистър на особените залози (ЦРОЗ), които в момента са към Министерството на правосъдието. Само в Агенцията по вписванията има няколко отделни регистъра - Търговският регистър и регистърът на юридическите лице с нестопанска цел, регистър БУЛСТАТ и Имотният регистър, Регистър на имуществените отношения на съпрузите.

Това е вторият опит на управляващите да създадат нова мегаагенция, чието формиране е изрично посочено в коалиционното споразумение. Първият опит беше през февруари, когато партньорите в коалицията се опитаха да извършат промяната през преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета за 2022 г. Този законодателен подход обаче срещна сериозна критика, включително и вътре в самата коалиция, и управляващите оттеглиха промените. Друга проблемна идея бе намерението да бъде променен статутът на съдиите по вписванията, които да бъдат преназначени като длъжностни лица по вписванията и вече да не са свързани по никакъв начин със съдебната власт. Тогава в отворено писмо до президента, премиера и председателя на Народното събрание от Асоциацията на съдиите по вписванията изразиха категорично несъгласие с предложените промени, като поискаха спешна среща с всички отговорни институции.

Законопроектът, уреждащ създаването на нова мегаструктура в изпълнителната власт, е внесен от шестима народни представители от "Продължаваме промяната", БСП, "Има такъв народ" и "Демократична България". От "Продължаваме промяната" вносители са Милен Матеев, Стою Стоев и Петър Куленски. От "Има такъв народ" документът е подписан от Андрей Михайлов, от БСП - от Филип Попов, а от "Демократична България" - Атанас Славов. В текстовете по същество се предлага същата концепция за обединяването на всички регистри в една държавна агенция с цел ефективност на управлението им и прозрачност на администрацията. В мотивите се посочва, че предлаганите промени са само структурни, без да се засягат правомощията и функциите на отделните агенции. Отпаднала е обаче идеята за промяна на статута на съдиите по вписванията. Това значи, че новата агенция ще е правоприемник на структурите, които обединява, и всички сегашни служители в тях ще запазят трудовите и служебните си правоотношения.

Новата държавна агенция ще е на подчинение на Министерския съвет, който ще избира нейния председател за мандат от 5 години. Той трябва да е юрист с юридически стаж поне 5 години. Председателят ще предлага на премиера за назначаване кандидатури за трима зам.-председатели, като всеки от тях трябва да има различна квалификация - единият да е юрист, вторият - геодезист с висше образование, а третият да е висшист по информационни технологии, като и тримата трябва да имат минимум 5 години стаж в съответната област. Подробната структура на новата агенция трябва да бъде уредена в устройствения ѝ правилник, който трябва да бъде готов до 3 месеца от приемането на закона.

Законопроектът е придружен от 30 страници мотиви. Основните аргументи са, че законопроектът е "естествено отражение на нуждите на обществото от бърза и прозрачна администрация, която да предоставя услуги, адекватни на съвременните технологични постижения".

Със създаването на Държавна агенция по вписванията ще се утвърди и единен стандарт при определянето на таксите, за услугите на тези регистри, което е в интерес на потребителите, защото ще доведе до ограничаване на административната и финансова тежест на гражданите и фирмите. В момента поради разнородната институционална рамка в областта на търговската, имотната и гражданската регистрация съществуват много и най-различни държавни такси, формирани на различен принцип, понякога в противоречие със закона.