Принадлежността към репресивния апарат на комунистическите служби ще бъде обявявана всеки път, когато някой кандидат за публична длъжност бъде проверяван, независимо дали вече е бил огласяван като служител или сътрудник при предишни проверки. Това реши парламентът, който след почти три часа обсъждания прие окончателно промени в закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

Предложенията, направени от "Демократична България", бяха приети с гласовете на "Продължаваме промяната", ГЕРБ-СДС и "Демократична България". Текстовете заобикалят решението на Върховния административен съд, което гласи, че Комисията по досиетата няма компетентност да обявява повторно лицата, чиято свързаност с бившите служби вече е обявявала.

В тричасовото обсъждане партиите повториха познатите си тези по въпроса. "Демократична България" призова истината за случвалото се по време на тоталитарния режим да не се крие от хората. Според депутатите от обединението законът за досиетата не е завършил своята мисия, защото в България не е имало лустрация и не е възстановено чувството за справедливост.

Според Рена Стефанова от "Продължаваме промяната" законът защитава правото на обществото да знае кой е бил част от службите при всеки опит да се насочи към властта.

Депутатът от ГЕРБ Радомир Чолаков също защити позицията, че щом като няма лустрация, всеки път, когато някой иска да заеме обществена длъжност, Комисията по досиетата трябва да припомня дали е бил част от Държавна сигурност.

От опозицията най-активни бяха депутатите на "Възраждане", които смятат комисията по досиетата за "поредната ненужна и паразитна структура в държавната администрация" и припомниха, че дейността на органа струва около 4 млн. лева на година. Според тях това се прави, за да може "Демократична България" да подгрява своите избиратели.

От БСП също се противопоставиха на предложенията, като, освен че припомниха тяхното дългогодишно искане комисията да бъде закрита и да се преформатира в Институт за национална памет, призоваха колегите си да се съсредоточат върху съдебната реформа и да се заемат с проблемите на хората "сега и днес". Прозвуча и познатият аргумент, че голяма част от хората, които биха били засегнати от закона, вече на са между живите.

От ДПС, които на първо четене подкрепиха предложенията на "Демокртична България", този път се отметнаха с аргумент, че 30% от досиетата са били унищожени и дори да бъдат разгледани, няма да бъде научена цялата истина. Съгласиха се с аргумента, че законът засяга хора над 65 години и заявиха, че обръщането назад в миналото е контрапродуктивно и нарекоха закона "дъвка за наивници".

Последно през 2020 г. ГЕРБ и ВМРО направиха опит да решат въпроса с изтеклия мандат на Комисията по досиетата, като внесоха предложение съставът ѝ да бъде намален от девет на пет души, а изборът да бъде направен в едномесечен срок след влизането в сила на разпоредбите, т.е. до края на мандата на 44-ия парламент, в който двете партии бяха мнозинство. След обвиненията на опозицията за предизборни действия законопроектът беше оттеглен.

Междувременно в края на дискусията по законопроекта се стигна почти до бой в пленарна зала след размяна на реплики между депутата от "Продължаваме промяната" Искрен Митев и лидера на "Възраждане" Костадин Костадинов. Гласуването се проведе едва след като зам.-председателят на Народното събрание обяви почивка за потушаване на напрежението.