Дебатът в парламента за промените в Кодекса на труда прерасна в исторически спор за датите 3 март и 24 май, който продължи повече от три часа. Спорен за депутатите в пленарната зала се оказа внесеният от ГЕРБ законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, с който се предлага парламентът да обяви датата 24 май за национален празник на България, съобщи БТА. Той не беше подкрепен от ресорната комисия по труда.

Депутатите от "Има такъв народ", БСП и "Възраждане" настояха да не се противопоставят двата празника. От "Демократична България" заявиха, че темата е важна, но не може да бъде обсъждана просто като една от многото промени в Кодекса на труда.

От името на вносителите Радомир Чолаков обясни, че е редно всички народни представители да се замислят какъв образ изгражда България пред света. "Трети март отправя сигнал, че ние сме благодарни на Русия. На 3 март българите благодарят на руските братя освободители. На 3 март винаги редом до българското знаме е редно да се вее руското знаме. Това е сигналът, който България отправя с националния си празник", заяви Чолаков. По думите му вторият сигнал, който отправя страната, е свързан с образа на Санстефанска България, който той определи като проблем за българския народ и история. "Тя ни е създала три национални катастрофи. Този идеал - той е много хубав, много грандиозен, много величествен, но е довел до три национални катастрофи", добави депутатът.

Чолаков посочи, че зад всяка друга дата освен 24 май "пробива сянката на една велика сила, без която ние не можем". Чолаков каза още, че "24 май вече започват да ни го крадат". "Великата сила каза, че кирилицата е дошла от македонските земи", каза.

Петър Николов от ГЕРБ настоя, че 24 май е истинският празник на българите. Не е официозна дата, не е нещо, което държавата е вменила на хората, а е празник, в който българите взимат цвете, отиват на църква. Ние сме превърнали националния си празник в дата за поклонение пред чужда държава, посочи депутатът.

Депутатът Петър Кънев от БСП заяви, че датата 24 май е официален празник на Русия.

Костадин Костадинов от "Възраждане" посочи, че е "много мерзко, недостойно и нечистоплътно от българския парламент да се противопоставят българките празници", и настоя 3 март да остане национален празник и да не се противопоставят двата празника.

Филип Попов от БСП каза, че обикновено националните празници са свързани с независимостта и свободата. Той припомни, че с подписването на Санстефанския мирен договор се създава Третата българска държава като отделен международен правен субект. Естествено и нормално е 3 март да бъде национален празник на България, каза Попов. Дотам ли опряхте, колеги от ГЕРБ, не посягайте на 3 март и не го противопоставяйте на 24 май, апелира той. Колегата му Александър Симов призова да не използват такива важни дати като част от политическата борба. Това политизиране на националните празници е нещо дълбоко перверзно и порочно, посочи Симов. Никой не може да съпостави и противопостави тези два празника, каза още Симов.

Той добави, че има необходимост от много по-широк обществен дебат, а не от заиграване с елементарните политически страсти на ежедневието.

Пламен Николов от "Има такъв народ" също настоя, че всички официални празници би следвало да бъдат обединяващи. Той отбеляза, че във философски контекст за нас като нация националната свобода би следвало да бъде най-голямата ценност. В този смисъл най-великата дата в българската история, която слага край на петвековното робство е 3 март, заяви. Трети март е национален празник и следва да остане такъв, каза Николов.

Христо Иванов от "Демократична България", апелира да бъде намерен начин и подход да бъдат обсъдени всички теми по човеколюбив начин, извън всякаква политическа конюнктура. "Темата е важна, с уважение към необходимостта тя да бъде обсъдена, хайде да я обсъдим по някакъв по-добър начин", каза Иванов.