Мъчителният избор на председател на 48-ото Народно събрание приключи с оформянето на мнозинство от ГЕРБ, ДПС, БСП и "Български възход" зад кандидатурата на Вежди Рашидов. Следващите няколко дни четирите партии прекараха в уверения, че става дума само за моментно обединение по конкретен въпрос, докато опонентите им от "Продължаваме промяната" и "Демократична България" подозираха, че наложеният силово в пленарната зала ред при гласуването е демонстрация за бъдещите действия на оформящото се мнозинство.

Следващите дни на новоизбрания парламент обещават поредица от подобни сблъсъци. В тях групите хем ще търсят общи действия, за да прокарат решенията и законовите текстове, на които държат, хем внимателно ще избягват компромиси, които може да увредят образа им пред избирателите преди очертаващите се поредни предсрочни избори. Балансирането между тези интереси ще е особено трудно в условията на силно раздробеното Народно събрание, което изисква събирането на поне три групи за постигане на убедително мнозинство. И заплашва да доведе до спорове дори по въпроси, за които се смята, че има предварително оформени "тематични коалиции".

И новият парламент ще спази традицията на кратките си предшественици от миналата година да се занимава в началото си предимно с ... изслушване на министри.

Политическото обяснение е, че има важни и кризисни въпроси, по които изпълнителната власт трябва да докладва на депутатите. Практическото - и да искат, народните представители няма да могат да се заемат със сериозна законодателна дейност в близките дни. За да се стигне до нея, първо трябва да бъде приет правилникът на парламента, в който се определят постоянните комисии. Следва съставянето на комисиите на пропорционален принцип, което обичайно минава през постигането на съгласие за разпределение на председателските места. Едва тогава може да се пристъпи към обсъждането на постъпилите проектозакони.

На извънредното заседание днес депутатите ще сформират комисията за създаване на правилник. Дори и парламентарните групи да спазят декларираната готовност да не се губи излишно време с техническите въпроси, приключването им може да отнеме поне седмица.

Междувременно предстоят сблъсъци в пленарната зала по няколко от ключовите теми в последните месеци. Първият ще е днес, когато ще бъде изслушването на министъра на финансите Росица Велкова. Тя е извикана по инициатива на ГЕРБ и БСП. Партията на Бойко Борисов се интересува от състоянието на финансирането на дефицита. Социалистите обаче искат да получат и информация за изпълнението на държавния бюджет за тази година и плановете на служебното правителство за следващата. Изнесеното от министъра вероятно ще бъде повод да продължат острите сблъсъци по фискалната политика на последните правителства, започнали още при откриването на парламента.

До края на седмицата най-голямата група - на ГЕРБ, иска също изслушвания на министъра на енергетиката Росен Христов за доставките на газ до България от спирането на доставките от "Газпром" досега, и на министъра на вътрешните работи Иван Демерджиев - за планираните мерки за намаляване на нарушенията по пътя, причинени от шофьори, употребили алкохол и наркотици. БСП пък настоява управителят на Българската народна банка (БНБ) да докладва пред депутатите за готовността на България да въведе еврото като национална валута и за рисковете за гражданите от това.

Всички теми имат сериозен потенциал за остри политически спорове, но никое от тях не се очаква да доведат до решения, които да изискват гласуване. Те ще бъдат по-скоро тест за това как ще работи новоизбраното ръководство на Народното събрание. Председателят Вежди Рашидов, който имаше видими затруднения да се справи с воденето на заседанията в първите три дни, вече обяви пред Би Ти Ви, че ще се редува със заместниците си, но според информация на "Дневник" все още не е уточнявано на какъв принцип ще става въртенето. По неофициална информация вероятно в административната част - реденето на програмата и разпределянето на законопроекти - основната роля ще играе заместникът от ГЕРБ Росен Желязков, а във воденето на заседанията ще се включват активно и останалите заместници.

Първата проверка на политическите мнозинства се очертава да бъдат гласуванията за предоставяне на военна помощ за Украйна и за покана за обръщение към президента Володимир Зеленски. Гласуването би трябвало да очертае прокламираната от бившия премиер Бойко Борисов възможна "евроатлантическа коалиция" с участието на ГЕРБ, "Демократична България", "Продължаваме промяната" и ДПС.

Въпреки ясно декларираната позиция на формациите по темата, напрежението може да дойде от това кой е инициатор на предложението. Парламентарната група на "Демократична България" спази предварителната си заявка и внесе проекторешението за изпращане на оръжия за Киев още в първия работен ден на Народното събрание. От ГЕРБ първоначално предлагаха съвместно проекторешение, но след като "Демократична България" отклони идеята, партията на Борисов внесе свое проекторешение.

За момента не е известно как би гласувала всяка от двете групи по предложението на другата. Без подкрепата на ГЕРБ, проектът на "Демократична България" не би могъл да мине, тъй като би събрал общо 109 гласа (от самата "Демократична България", "Продължаваме промяната" и ДПС). Обратното, ако "Демократична България" откаже да гласува предложението на ГЕРБ, съдбата му ще се реши от "Продължаваме промяната", тъй като ГЕРБ и ДПС заедно имат само 103 гласа. Неофициално политици коментираха, че вероятно ще се търси някакво предварително съгласие, за да не се стига до разцепление по темата между партиите, защитаващи евроатлантически ценности. Четирите групи, които заявиха позиция "за" предоставяне на оръжие на Украйна, разполагат с общо 176 гласа - много над необходимото за одобрение.

Срещу проекторешението със сигурност ще гласуват БСП и "Възраждане", които обаче наброяват заедно 52 народни представители. През май двете партии остро се противопоставиха на идеята Украйна да бъде подкрепена с боеприпаси и оръжия с аргумента, че това би вкарало България във войната, а социалистите дори заплашиха, че ще напуснат тогавашната четворна коалиция. При откриването на Народното събрание лидерът на левицата Корнелия Нинова заяви, че БСП няма да подкрепи проекторешението и повтори, че решението е в дипломацията.

Въпросът за изслушването на украинския президент Володимир Зеленски трябваше да бъде разгледан на първия председателски съвет след конституирането на Народното събрание, но заради трудностите около избора на постоянно действащ председател темата бе оставена на заден план. Сега от ГЕРБ, които лансираха идеята преди две седмици, неофициално коментират, че не са се отказали и ще повдигнат въпроса още тази седмица.

Ако се стигне до това, разпределение на силите ще е сходно. Ясна подкрепа са изразили от ГЕРБ, ДПС и "Продължаваме промяната", които заедно имат достатъчно гласове за прокарване на решението. Макар че от "Демократична България" не обявиха категорично дали ще подкрепят предложението на ГЕРБ, не се очаква обединението да е против, тъй като именно то беше инициатор на такава идея през март т.г.

БСП и "Български възход" не се явиха на срещата, когато въпросът беше обсъждан, а от "Възраждане" се обявиха "против".

При откриването на на Народното събрание президентът Румен Радев настоя предложението на служебния кабинет за покупка на вторите осем бойни самолета за авиацията да бъде разгледано и прието в ускорен порядък, а два дни по-късно кабинетът депозира за одобрение от парламента проекторешение покупката на втория транш изтребители F-16 Block 70 от САЩ. Зад идеята за спешно превъоръжаване и модернизация на армията се обявиха ГЕРБ и "Демократична България", както и "Български възход". Заедно с ДПС, която подкрепи без възражения покупката на първия транш самолети преди 3 години, проекторешението на правителството би могло да разчита на 135 гласа "за".

Радев многократно акцентира на нуждата на армията от бойни самолети в условията на продължаваща война в близост до България и призова националната сигурност да не бъде противопоставяна на социалната политика. Най-остро срещу това реагира БСП, която се противопоставя на идеята още от лансирането ѝ. Несъгласие са изразявали и от "Възраждане", и "Продължаваме промяната". Наскоро съпредседателят на партията Асен Василев коментира, че "нито един лев на българския данъкоплатец не трябва да бъде даден за покупка на нови самолети, докато не пристигнат първите. И всеки опит да се прокара през бюджета или под друга форма купуване на нови самолети, преди да сме видели първите, които са купени, ще срещне нашия отпор", каза той. Тогава думите на Василев бяха остро разкритикувани от "Демократична България", която от месеци се обявява за модернизиране на армията и увеличение на бюджета за отбрана.

Така в лагера "срещу" покупка за още самолети се събират общо 105 гласа.

Сред първите законопроекти, по които се очакват тежки политически сблъсъци, са внесените от БСП промени в Изборния кодекс за връщане на възможността да се гласува и с хартиените бюлетини. Те бяха премахнати миналата пролет с решение на 45-ото народно събрание, което прие вотът да е само машинен, с изключение на най-малките секции.

Допреди около година и половина БСП активно подкрепяше машинното гласуване с аргумента, че машините намаляват възможностите за злоупотреби. Но след загубата на изборите през ноември миналата година то беше обявено за основен виновник за слабия резултат. В миналия парламент подкрепа на идеята за връщане към бюлетините декларираха ГЕРБ и ДПС. Трите партии имат достатъчно гласове да прокарат промяната мнозинство за връщането на масовото използване на бюлетините.