В сряда следобед (26 октомври) започват консултациите при президента Румен Радев за съставяне на правителство, като първа е поканена най-голямата парламентарна група - ГЕРБ.

Държавният глава даде заявка, че ще остави достатъчно време на партиите в Народното събрание, за да търсят разбирателство и това беше посрещнато с одобрение от политическите играчи.

В Конституцията няма посочен срок колко време трябва да продължат консултациите преди връчването на първия мандат на най-голямата парламентарна група, но разтягането на процедурата за срещи с всички седем партии в Народното събрание ще даде време на депутатите да се заемат със задачите, които очертават като спешни - бюджета за следващата година и около 20 закона по Европейския план за възстановяване и устойчивост, от които зависи през следващата година България да получи над 1.4 млрд. лв. срещу направени реформи. Остава обаче рискът - макар че не е спешен въпрос, но готвейки се и за евентуални скорошни избори - тематична коалиция между ГЕРБ, ДПС и БСП да върне широкото използване на хартиени бюлетини, за което левицата внесе законопроект още в първия ден на парламента.

След като от изслушването на министъра на финансите Росица Велкова в парламента във вторник се разбра, че служебното правителство не смята да внася нов закон за бюджета, а ще предложи само да се удължи действието на настоящия, една от задачите на депутатите поне докато няма редовен кабинет отпада, но законопроектите по плана за възстановяване и устойчивост остават все така много, спорни и със срок на приемане до края на годината. Ако народните представители не успеят, получаването на средствата се отлага във времето.

Графикът на президента за първоначалните консултации с партиите не е известен, а след като приключат, държавният глава отново няма срок, в който да даде първия опит за съставяне на правителство на кандидата за премиер от ГЕРБ.

Засега от партията на Бойко Борисов дават заявки, че ще правят опити да съберат мнозинство за кабинет. Причината - освен задачите пред парламента - е, че нови избори не биха променили особено картината в парламента. "Единствената разлика, която би се отразила в отлив на подкрепа, е темата за отговорността - кой ще е виновен за неспособността на това Народно събрание да сформира управленско мнозинство", коментира зам.-председателят в ГЕРБ Томислав Дончев, попитан за необходимостта от поредни предсрочни избори.

Ако обаче политическите играчи останат на досегашните си позиции, правителство с мандат на ГЕРБ не може да бъде избрано. "Продължаваме промяната", "Възраждане", БСП и "Демократична България" казват, че не биха го подкрепили. А гласовете на ГЕРБ, ДПС и "Български възход" не биха били достатъчни, ако гласуват всички депутати.

Междувременно и ГЕРБ, и "Продължаваме промяната" заговориха за правителство на малцинството. За да може такова управление да работи, постоянно трябва да търси подкрепа от опозицията по теми, но първо трябва да бъде гласувано.

За да бъде избрано такова правителство, то трябва да получи поне косвена подкрепа, като депутати трябва да отсъстват или да не гласуват и смъкнат необходимия брой гласове за избор.

Ако с мандата на ГЕРБ не бъде избран кабинет, следва опит да направи "Продължаваме промяната" като втора партия в парламента. Нейните депутати заедно с тези на БСП и "Демократична България" са едва 98.

Въпреки че отношенията между партиите на Кирил Петков и Асен Василев и Корнелия Нинова са влошени след обявяването от левицата на номинацията на Вежди Рашидов за председател на парламента, социалистите все още не са отказали подкрепа.

По Конституция, ако първите два опита за съставяне на правителство са неуспешни, президентът дава третия на избрана от него политическа сила в парламента, като няма изискване да е на следващата по големина парламентарна група.

Досега Румен Радев винаги е избирал БСП за третия мандат и това се е смятало за жест към социалистите, които го издигнаха за президент при първия му мандат. От тогава обаче отношенията между левицата и държавния глава се влошиха значително, като пикът дойде тъкмо по време на настоящото служебно правителство.

По неофициална информация се смята, че шансове да получи третия мандат има и "Български възход" на Стефан Янев, бивш премиер в предишните две служебни правителства на Румен Радев. Доколкото хоризонтът до последния опит за правителство се очертава далечен, публично партиите не се ангажират отсега с позиции за подкрепа или не, но това е най-обсъжданият от анализатори вариант като възможен за събиране на необходима подкрепа.

Ако и третият мандат е неуспешен, Радев трябва да разпусне парламента, да назначи (ново) служебно правителство и да определи дата за нови предсрочни избори. Въпреки че сроковете са условни, най-ранната възможност се очертава да бъде в началото на пролетта през следващата година.