Парламентът създаде повечето си комисии след три дни спорове

Парламентът създаде повечето си комисии след три дни спорове

Парламентът създаде повечето си комисии след три дни спорове
След три дни спорове и обвинения в среднощни манипулации депутатите успяха да формират част от постоянните си комисии, за да започнат същинската си работа по разглеждането и гласуването на законопроекти. Комисиите по земеделие, спорт и вероизповедания обаче останаха без председатели, а други две - без състав, след като ГЕРБ и ДПС се противопоставиха на кандидатурите на Радостин Василев и Иван Христанов от "Продължаваме промяната".
Председателските места в комисиите бяха разпределени пропорционално според големината на парламентарните групи. Така ГЕРБ оглави седем комисии, "Продължаваме промяната" - пет, ДПС - четири, "Възраждане" - три, БСП - три, "Демократична България" - две, а "Български възход" - една.
Ябълките на раздора: спорта и земеделието
Най-оспорвано се оказа председателското място в спортната комисия, която временно остана без председател. Претенции към него проявиха от "Продължаваме промяната" и ДПС. В началото на заседанието председателят на парламентарната група на "Продължаваме промяната" Андрей Гюров съобщи, че първоначално е имало уговорка именно формацията на Кирил Петков и Асен Василев да получи председателското място в нея, но късно вечерта били уведомени, че комисията е пренасочена към ДПС. Гюров отбеляза, че това не е станало на председателски съвет и попита кой реди комисиите в Народното събрание. От партията на Петков и Василев прозвучаха обвинения във външна намеса заради конфликта между служебния министър на спорта Весела Лечева и нейния предшественик Радостин Василев, който бе номинацията на "Продължаваме промяната" за председател. (Повече за това тук)
ДПС от своя страна предложи Халил Летифов за председател на комисията и в крайна сметка двете кандидатури бяха гласувани в пленарна зала. Стигна се до паритет на мнозинствата като при гласуването за председател на Народното събрание и нито едната от двете кандидатури не събра мнозинство. Василев бе подкрепен от 93 депутати от "Продължаваме промяната", БСП и "Демократична България" ("против" бяха 84, а "въздържали се" гласуваха 42), За Летифов бяха 99 души от ГЕРБ и ДПС (против и въздържал се гласуваха 115 депутати).
Български възход" отново гласува "въздържал се" и за двете номинации, но затова пък от партията по-късно решиха да предложат свой кандидат за председателското място - бившия служебен министър на спорта проф. Даниела Дашева. Десислава Атанасова от ГЕРБ възрази, че за да не се нарушава пропорционалността, тъй като "Български възход" оглави антикорупционната комисия, е по-добре този въпрос да бъде обсъден предварително на председателски съвет и така комисията остана без председател.
Парламентът създаде повечето си комисии след три дни спорове
Подобна съдба сполетя и комисията по правата на човека и вероизповедания, която също остана без шеф, тъй като нито една парламентарна група не направи номинация. По предварителна информация на "Дневник" ръководството на комисията е било поверено на ДПС, но тъй като движението се включи в надпреварата за шефското място на спортната комисия, не излъчи номинация за тази.
Друг интересен сценарий се разигра при избора на състава на комисията по земеделие. Тя трябваше да бъде оглавена от бившият зам.-министър на земеделието Иван Христанов от "Продължаваме промяната", чиято кандидатура беше отхвърлена, след като по предложение на ГЕРБ съставът и председателят на комисията бяха гласувани отделно.
Предложението на Тома Биков за разделно гласуване бе подкрепено с гласовете на ДПС, БСП и "Български възход".
Срещу Христанов гласува ГЕРБ, а се въздържаха ДПС, БСП, "Възраждане" и "Български възход".
В крайна сметка по предложение на временно председателстващия заседанието Йордан Цонев от ДПС новата процедура за избор на председател да бъде отложена за следващото заседание (в петък, 28 октомври), когато ще бъдат попълнени съставите и на другите комисии.
Сред тях са и тези по правни и конституционни въпроси, чиито състави могат да бъдат избрани едва след като решението за разделянето на комисията на две отделни бъде обнародвано в Държавен вестник.
В предишния парламент бе създадена временна комисия за промени в конституцията по предложение на "Демократична България", но тогавашната опозиция ГЕРБ, ДПС и "Възраждане" я бойкотираха, като отказаха да излъчат свои кандидати. Затова и преди гласуването на проекторешението бившият зам.-председател на парламента Мирослав Иванов ("Продължаваме промяната") попита представителите на ГЕРБ дали този път ще влязат в комисията по конституционни въпроси, но запитването му остана без отговор.
Кои са комисиите и техните председатели
Една от най-важните комисии в парламента - комисията по бюджет и финанси, бе определена още в сряда (26 октомври). Тогава депутатите решиха тя да се ръководи от бившия финансов министър в кабинета "Орешарски" Петър Чобанов от ДПС. Негови заместници ще са Венко Сабрутев от "Продължаваме промяната", Владислав Панев от "Демократична България", Кирил Ананиев от ГЕРБ - СДС и Румен Гечев от БСП.
Партията на бившия премиер Бойко Борисов ще оглави другата важна комисия - тази по правни въпроси. Тъкмо тази комисия е водещата по законопроектите в областта на правосъдието, както и за промени в Изборния кодекс. Било е взето решение неин председател да бъде юристът Радомир Чолаков, но това ще се гласува след излизане на решението за разделяне на комисията на две в Държавен вестник.
Комисията по енергетика оглави бившият енергиен министър Делян Добрев, а заместници ще му бъдат Радослав Рибарски от "Продължаваме промяната", Рамадан Аталай от ДПС, Драгомир Стойнев от БСП и Ивайло Мирчев от "Демократична България". Комисията по външна политика ще се председателства от Екатерина Захариева, която ще бъде замествана от Венцислава Любенова от "Продължаваме промяната", Ангел Георгиев от "Възраждане", Деян Дечев от "БСП за България" и Виолета Комитова от "Български възход". Тази по отбрана ще се ръководи от Христо Гаджев, а тази по образование и наука - от бившия образователен министър в кабинета "Борисов" Красимир Вълчев. Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействие с гражданското общество оглави Анна Александрова.
Комисията за контрол над службите за сигурност, която се ръководи на ротационен принцип, най-напред ще бъде оглавена от Даниел Митов от ГЕРБ. Останалите ротационни председатели са бившият вътрешен министър Бойко Рашков от "Продължаваме промяната", Ахмед Ахмедов от ДПС, Атанас Зафиров от БСП и Атанас Атанасов от "Демократична България".
Освен бюджетна комисия ДПС получава още председателските места в комисиите по вътрешна сигурност и околна среда. Те ще бъдат оглавени съответно от Хамид Хамид и Станислав Анастасов.
За втората по големина парламентарна група ("Продължаваме промяната") остават комисиите по въпросите на Европейския съюз, здравеопазване, електронно управление и земеделие. Първата ще бъде оглавена от Деница Симеонова. Комисията по електронно управление ще оглави бившият вицепремиер по ефективното управление в кабинета "Петков" Калина Константинова, а тази по здравеопазване - хирургът онколог Антон Тонев.
Двете проруски формации в парламента - "Възраждане" и БСП, ще ръководят по три комисии. Партията на Костадин Костадинов оглави комисиите по регионална политика, тази за българите в чужбина и комисията по туризъм. Председатели на трите комисии ще са Коста Стоянов, Костадин Костадинов и Цончо Ганев.
Социалистите пък получиха комисиите по социални и демографски въпроси, транспорт и култура и медии. За председател на първата бе избран бившият социален министър в кабинета "Петков" Георги Гьоков, а по транспорт - Георги Свиленски. Иван Ченчев пък оглави медийната комисия.
"Демократична България" получи комисиите по конституционни и икономически въпроси. За председател на икономическата комисия беше определен Мартин Димитров. Конституционната комисия пък ще бъде оглавена по всяка вероятност от Атанас Славов.
Най-малката парламентарна група - "Български възход", ще председателства само една комисия - тази по превенция на корупцията. Те ще бъде оглавена от лидера на партията и бивш служебен премиер Стефан Янев.