Депутатите са напът да променят правилата на играта с кворума, след като комисията за правилника на Народното събрание прие уточняващи текстове как се приемат решенията в парламента. Предложението трябва да бъде окончателно гласувано в пленарна зала, за да влезе в сила, но засега комисията одобри идеята на БСП под "присъстващи" да се разбира "броят на народните представители, които са регистрирани при последната преди гласуването проверка на кворума".

По предложение на "Демократична България" пък беше решено Министерският съвет да внася в Народното събрание веднага след приемането им някои актове с гриф за сигурност - в някои случаи по реда на закона за обществените поръчки; за назначаване и освобождаване на ръководителите на службите за сигурност; за периодични доклади на службите за сигурност, когато не се изисква изрично по закон да бъдат внесени в парламента.

Не се прие предложението на БСП депутатите да получават заплатите си на ръка и остана сегашната практика - по банков път. Никола Минчев от "Продължаваме промяната" настоя, че няма причина народните представители да получават парите си в пликове. Йордан Цонев от ДПС каза, че е подкрепя банковите преводи към народните представители, но дори и да не бъде така, нямало да означава лоша практика. Причината според Цонев е, че по закон може да се избира при плащания до 10 хил. лв. дали да са по банков път или не.

Приетото уточнение в правилника кога дадено решение се смята за прието е важно, защото конституцията дава обща рамка, която оставя неясноти. В основния закон пише, че "Народното събрание приема законите и другите актове с мнозинство повече от половината от присъстващите народни представители, освен когато конституцията изисква друго мнозинство".

Липсата на обяснение за значение на "присъстващи" оставя поле за тълкувания дали това са броят депутати при последната регистрация или конкретно гласувалите по дадена точка.

Ако предложението на БСП се приеме окончателно в зала, неяснотата ще бъде изчистена и ще означава, че колкото повече са регистрираните депутати, толкова по-високи мнозинства ще са необходими за взимане на решения в пленарната зала. Обратното обаче също е вярно: че депутатите могат според интереса си умишлено да държат нисък кворум, за да може решения да минават с по-малко гласове. Това е практиката, която като цяло се е прилагала в парламента, включително и в предишното Народно събрание. Изключенията бяха в кратките парламенти, когато председател на парламента беше Ива Митева.

За решенията в парламентарните комисии обаче правилата са по-различни. Комисията за правилника прие предложението на "Продължаваме промяната" решенията в комисия да се приемат, ако "за" тях има мнозинство, но трябва да са гласували поне една трета от членовете. Замисълът за по-облекчения режим на взимане на решения в комисиите е, че те са подпомагащ парламента орган и не трябвало да подлежат на правилата на пленарната зала. Не се прие предложението на "Продължаваме промяната" комисиите да не могат да продължават да заседават, ако отсъстват половината ѝ депутати. При липса на кворум все пак обаче няма да могат да се взимат решения.

Най-много време комисията за промени в правилника посвети на въпроса дали може някак да се намали загубата на парламентарно време. В крайна сметка депутатите в комисията единодушно стигнаха до заключението, че искат да намалят злоупотребите с времето и процедурите, но не знаят как точно.

Става дума най-вече за т.нар. процедура по начина на водене. По идея тя би следвало да се използва само за забележки към председателя на парламента, но всъщност депутатите най-често я използват, за да се атакуват един друг, и така разводняват излишно дискусиите, тъй като имат и други процедури, по които да си разменят реплики по същество.

БСП предложи процедурите по начина на водене да се ограничат до една. "Продължаваме промяната" предложи да са три. Комисията зацикли в разсъждения, ако се ограничава броят за какъв период да е - дали да е за цялото заседание или по дадена точна, или по дадена тема.

Йордан Цонев от ДПС посочи, че е имал идея не толкова да се съкрати парламентарното време, колкото да се намери нова възможност за процедура, когато политиците се почувстват засегнати един от друг. Тя да е различна от "начина на водене", защото тя по принцип е конкретно към председателя на парламента. "Нямаме друго предложение, така че е може би по-добре да останем в тази парламентарна патология", заключи Йордан Цонев.